За Golf-a и не само

Тук май някой нещо не разбра:) защото за голфа на Медаров пазя само супер спомени и изживявания с него и това беше една мега добра машина, която, ако можеше да говори, щеше да напише роман в няколко тома. Да си припомним полицаите на карулката на Бургас и поздрава към тях с бутилка джин през прозореца например :) И други неща...не тук им е мястото а и ще стане много дълго. За съжаление в последните няколко години голфа, особено с пернишка регистрация, се превърна в символ на селянията и простотията и смешната гъзария, която всеки комплексар български явно имаше в излишък, и след няколко години на преходно осъзнаване, се втурна да показва предимно по улиците. Постинга предходен беше израз на обич и лека закачка към любим приятел и ако някой е разчел нещо друго то нека чете на няколко нива, а не буквално.

Из любимите неща на Медаров

Той е разнолика личност, но все пак най- любимото му нещо е да си стои в софийските задръствания с Бора-та и да се кефи как помръдва с един километър в час. Даже си купи турбогъзарско дивиди сони та да си върже телевизорче и познайте какво ще гледа докато си виси по колоните на околовръстното...палавник! Също така се кефи как разни селяни, до вчера въртели гумите на жигулето си пред селската кръчма но сега тунинговави с голфове двойки, карат в насрещното и избягват задръстванията докато той си седи в колоната.
Обича той и да си поддържа колата чиста, някак си това го разтоварва от напрегнатия бизнес ден в бизнес парка, все пак мениджър е човека, не е к'во да е. Ама преди години дори прашинки нямаше вътре някак си беше успял да прекара прахоляка да не влиза в колата а мухите се заслепяваха от излъсканата и пасирана боя и се блъскаха в уличните стълбове. Днес, май няма толкова много време да чисти, защото веднъж видях няколко трохи вътре и леки наченки на прах на едно местенце....
Абе много е готин!

Без да искам

съм направил някакви промени и за момент трябваше коментарите да минават през предварителна проверка за съдържание, което е НЕДОПУСТИМО и в разрез с цялата идея на този блог. Грешката е оправена , Медаров, мерси за предупреждението :)

Andante, andante

на ABBA е песента, която обожавам да слушам в колата, докато се рея нейде из шосетата на България, особено ако е привечер и току-що се е стъмнило и навън е приятно разхлаждащо на отворен прозорец и светлините на фаровете разпръскват нощните тайни. Все едно пътуваш през времето. Пречистващо е. Опитайте и вие.

Amorphis

it's the end of the world as we know it...and I feel fine :) няма други като R.E.M. и няма и да има...слушам новия сънгъл на Аморфис и съм възмутен от поп развитето им и в очакване да пропеят сълзливи балади като гари барлоу бррррр ужас! а бяха толкова добри музизиканти но така то в следващия си диск ще имат и парче с Бистришките баби, които сигурно ще са по- метъл от цялата измеркантинила се и зациклила в отдавнашни лаври скандинавска тежка музика

И...

всъщност идеята на един блог така и не може да се развие в чистия й вид, защото всеки път премълчавам адски много неща, които бих искал да напиша, но понеже чете кой ли не тая страничка, става неудобно да се пишат
е така е то, няма угодия за девите, добре че са стрелците, та ги отстрелват и слагат на място, когато много се разфилософстват

Да понапиша нещо

не че имам какво да кажа, нали знаете, че винаги другите неща и хора са по- важни и всъщност вие само си мислите че имате приоритети и че нещо е съществено- неее, нашествието на африкански пчели в южна америка е още по- наболял проблем а и друго нещо забелязвам- нали уж не трябва да се обръща внимание на битовите неща, духовно богатите хора не отдавали толкова голямо значение на тях и те са нещо, което би трябвало да си върви по принцип, без да е нужно да се обсъжда. но често точно битовизмите се оказват супер важни за всички нас.
а не знам дали суетата е грях или задължителна предпоставка за успех в днешно време но май се оказва, че просто трябва да отделя два дена за пазар тук и там и да видите после Ивайло колко вървежен и готин ще стане абе какво значение има какъв е той я да се накипри с версия 2007 на всичките онези безкрайни марки и тогава вече спокойно хората ще могат да кажат- ах, ааах, ама колко си барнат абе ти си бил и много умен и сладък и приятен човек бе ама как досега не си бил със Sisley...
хмм т'ва девите големи дървени философи ше излязат накрая а имат и странната дарба да напишат един куп глупости без да кажат нищо. то затова сигурно завърших право
я да си пусна малко Joss Stone да разкара облаците над софия с кристалното си гласче :)

Втора характеристика на Ивайло Георгиев

Моето мнение е, че другарят Ивайло Георгиев е сбъркан. Всички мъже ахкат- колко е честен, колко е принципен.
А кажете ми- има ли една жена, която да не се възхищава от него? Аз познавам поне пет мои приятелки, които...нали разбирате- а той просто им е дал да разберат, че- не! Тогава опитах и аз. Не искам да се изтъквам, но знаете- красива съм, млада съм, досега мъж не ми е устоял. А той- само се изсмя: "Няма да стане. Аз си имам приятелка, която обичам."
Имал приятелка, обичал я. Хайде де! Не на мене тия! Това е лозов лист, другари. С него той прикрива или своята немощ, или нещо друго...

Първа характеристика на Ивайло Георгиев

Струва ми се, че другарят Георгиев страда от мания за величие. Вярно- завършил право в СУ с отличие, носи 1/7 от КЗК на плещите си, чел всичко на Достоевски. Но за какво е правил и прави всичко това? Само и само да се изтъкне и да каже- вижте кой съм аз, а вие кои сте! Та я я го погледнете- умишлено няма кола, няма няма ролекс, не носи sisley и цял живот си знае само едно- как и как да се запази чистичък, неопетненичък и хората да го сочат с пръст- вижте колко е честен и добър!
Много, много ми намирисва всичко това на самохвалство и самовлюбеност!

Анализирай това

Валии

...и сме самии, йеее...пееха ПИФ...да, в днешния свят на мобилност комуникации технологии и хиляди начини човек да бъде близо до другарчето си, хората са все по- отчуждени и далечни и трудно преглъщащи, че може да съществува и друг мироглед и свят и начин на живот, освен воденият от тях. място за компромиси почти няма. или ако има те са потиснати и рано или късно се стига пак до безкомпромистност. характерите са изградени на принципа "аз" съм неповторим и мойто мислене и светоусещане е единствено възможно. тъжно. и открито и установено отдавна преди мен. аз само го потвърждавам. за пореден път. хамелеони. опитите за летене завършват със зрелищно сгромолясване. when you COME UNDONE. а дали пък аз не съм просто един смахнат тясноскроен тъмен субект. днес настроението ми е на минус безкрайност. а аз просто се опитвам да бъда какъвто съм. явно съм много далеч от това, което трябва да бъда.
Nice gays finish last

Феята

прелита покрай теб и те кара да се чувстваш като вчерашен хлапак, поглежда те с вълшебен поглед от който ти се разтреперват мислите и загубваш ума и дума и всички аргуненти започват да изглеждат безсмислени, докосваш нежната и кожа и топлината й те изгаря но ти продължаваш като пристрастен като обезумял като пеперуда, отчаяно блъскаща се в уличната лампа, докато не изгори крилата си...понякога те е страх да не я супиш в ръцете си и да не разпилееш вълшебния й прах напразно с някоя постъпка дума жест...често го правиш защото никога досега не си общувал с фея и не знаеш какво точно ще ти се стовари на главата и какво очаква тя...и докъде ти би стигнал с очакванията й...опитваш се после да събереш прашеца за да го разпилее феята и обсипе отново света с блясък и когато го направиш често след това отново го разпиляваш безцелно и неуместно...такъв си ти- непохватен и малко груб и преминавал през един куп неща в живота си като на парад в търсене на точния човек и сега ти е трудно да държиш вълшебството в ръцете си и да го запазиш такова но в името на розата и всички лалета полагаш неимоверни усилия да дадеш и ти частица от себе си за да стане то още по- приказно и обсипано със звезди от вълшебната и пръчица...