Здравей пролет!

Излизам на балкона и поглеждам короните на дърветата- плътна прясна и витална зелена плетеница се вее под и около мен, а из нея чуруликат всякакви чудни птички. Малко по- натам катеричка носи обелка от плод и бърза да се покрие в някоя хралупа, предвкусвайки обилен обяд. Сойки кацат наоколо и плашат дружелюбните врабчета. Навсякъде са разцъфнали чудни цветя, палмата се вие около новата дървена подпора, а коледарчето съвсем не иска да повярва, че зимата си отиде. Витоша е още по- загадъчна и нежна. Из Лозенската гора дружелюбни леприкони стряскат възрастните и си играят с разпозналите ги дечица. Изведнъж започват да махат весело с опашки, защото ФЕЯТА пристига в земите си, пърхайки изморено от големия лозенски баир. Оранжевата стая се изпълва с блахоухание и блясък, правите ъгли, немирно играли си през деня, бързо се подреждат по конец, а шушките панически се разбягват под дивана и вълшебния килим. Настава време за игри и за люлякови нощи, да, още ги има и никога няма да изчезнат!

Туп!

Не паднах, само отбелязах отчетливо, че пак съм в блогосферата ;) И всеки път, когато я погледна, е "туп"... Нямаше ме доста време, профилактично, да не се натрапвам повече от нужното, а и нямах нужда да описвам всичките прекрасни неща, които ми се случиха последните месеци. Важното е, че те бяха наистина прекрасни, видях близки хора колко струват, видях и Барселона, видях, че съм на прав път и че вълшебния прашец, който се посипва около мен, е най- красивото и всъщност истинско нещо, което някога съм смеел да мечтая да ми се случи.
Интересно ми е да се науча как падат артистите, когато напр. изведнъж им се наложи да припаднат. Свличат се много естествено ама сигурно има някаква хватка как точно да паднат и поемат удара, че да им няма нищо. Аз се пробвам ама все не ми стиска да се изтърся докрай може би трябва да го направя първо на меко за да пробвам различните техники, знам ли?...
Най- после с най- много номинации за Оскар са истински филми с кръв и напрежение, No country for old men и There will be blood, ама стига с тия Atonement драми, бе, стига с тая невъзможна любов с тия раздели сълзи ревове интриги по- малки сестри целоживотни страдания различни социални произходи на проектосъвкупляващите се индивиди, дайте нещо по- простичко, по- разтоварващо! В тая връзка съм безкрайно разочарован от новите фимни на ужасите- пълни бози с никва тръпка в тях, все едно сапунки са снимали, добре че има интернет та успявам да си намеря нещо интересно а и добри хора са качили всичко тук и там ;)
В Барселона, няма нужда да ви обяснявам, че беше уникално хубаво и допадащо на душата...катерихме и се по некви покриви при едни шантави комини на местната откачалка Гауди...идилия.