чудя се къде е границата на личното в тоя блог и къде е това което мога да напиша без да се притеснявам че ще бъде разчетено грешно от някого или използвано към мен. абе който не е поддържал блог той не знае за какво точно питам. защото има много неща които ме вълнуват които дори искам да изкрещя и да ви кажа обаче това го четат и приятели и колеги и познати и роднини. разваления телфон винаги работи на пълни обороти. и аз и да напиша нещо с най-добри намерения после в зависимост колко ме познава човека който го чете и как иска да го използва може да си направи коренно различни изводи...явно с едни можеш да споделиш едно а с други друго но никога всичко със всички...ха та това винаги си е било ясно но откакто пиша в тая страничка си дадох по-ясна сметка за това
абе пишете повечко коментари бе искам критически анализ и разфасоФка. дисекшън (много яка група са дисекшън, а)
абе пишете повечко коментари бе искам критически анализ и разфасоФка. дисекшън (много яка група са дисекшън, а)
а, анонимен коментаторе на последния пост (кой си ти признай си без бой), за новото ми надградено амплоа...еми още се чудя дали да пиша за него поради причините по-горе...но определно си личат вълчите времена в него с пълна сила...сега смилам инфото и подреждам знанията в кутийки...практика му е майката на всичко дееба...това което те не знаят обаче е че аз съм лесно приспособим и ми трябва много малко време за да се върне с бумеранг всичко научено, е хайде наздраве за това че днес ни шитанаха леко но не успяха съвсем за това че всяко начало е трудно за севрния полюс за айсбергите- и най-вече за това че ми харесва
а и да пиша без никва граматика е супер
въобще препинателните знаци са символ на ограниченията. а аз не обичам дори да помирисвам ограничения
никога не забравяйте да изненадвате себе си
