Ебаси майката толкова работа не е на хубаво, да нямам време един месец да напиша нещо, това е толкова НЕДОПУСТИМО- ще се пека на бавен огън в адът на прегрешилите блогъри.
Въпреки всичко и всички съм настроен коледно и позитивно и предотпускарско. От 23 излизам за половин месец в заслужен отдих и още се чудя дали да отида в Сейнт Мориц или на Монцата в Южния парк, но като гледам и тая година швейцарските Алпи ще потънат в ледена депресия от липсата ми.
Вървях един следобед...и не видях отлитащо хвърчило, ама се опитах и аз като хвърчило да полетя и да се върна години минали назад, понякога ме обхваща детско настроение и поведение и не знам защо околните се стряскат от мен. Снощи си играх на гоненица с зли духове в спалнята и всички ми се смяха :( Пък там наистина имаше зад пердето един много зъл и страшен дух и един пррррризрак, който се изнесе в коридора и не успях да го хвана.
Чакам с нетърпение да ходим с Бубето и децата на пързалката в парка, те ще си играят с мен и ще си се пързаляме и правим снежни човеци и ще е много весело.
Слушам от вчера на Емил Димитров “Ако си дал” и се чудя колко ли хора са се замисляли над истините, казани в текста там. И понеже е края на една интересна година, искам да кажа едно голямо БЛАГОДАРЯ на всички приятели, които ме ИЗТЪПРЯХА за поредна година, на новите приятели, които ме приеха такъв, какъвто съм, с всичките си недостатъци, наивност и детински изпълнения, хей, вие знаете кои сте, няма нужда да ви споменавам поименно като на някви тъпи награди, нали ;).
Специално на почитателката на водка с грейпфрут да кажа- страстта...към напитката...е споделена...
И за завършек не може да не изрева мракобесно, че най- новия албум на System of a down къса глави. Пробвайте, аз още не мога да си я пришия и я нося в торбичка.
