Струва ми се, че другарят Георгиев страда от мания за величие. Вярно- завършил право в СУ с отличие, носи 1/7 от КЗК на плещите си, чел всичко на Достоевски. Но за какво е правил и прави всичко това? Само и само да се изтъкне и да каже- вижте кой съм аз, а вие кои сте! Та я я го погледнете- умишлено няма кола, няма няма ролекс, не носи sisley и цял живот си знае само едно- как и как да се запази чистичък, неопетненичък и хората да го сочат с пръст- вижте колко е честен и добър!
Много, много ми намирисва всичко това на самохвалство и самовлюбеност!
Анализирай това
Много, много ми намирисва всичко това на самохвалство и самовлюбеност!
Анализирай това
1 коментар:
Струва ми се, че другарят Георгиев не е срещтал себеподобни.Да бъдеш единствен по рода си в радиус от около ...хм...колко....колкото е голяма душевната ти самобитност, си е нещо като леко земно наказание или проклятие.Когато търсиш копието на своята душа, изпитваш лек пристъп на задух и си казваш абе, аз за какво четох Достоевски и почти цялата останала руска класика, че и почти цялата англо-американска литература.Тук възниква и резонният въпрос добре де, аз ако нося Сисли, то май няма нужда да обяснявам как Достоевски е баща на съвременния роман и всички са се учили от него.... и пак си сам....май че количествените натрупвания те поставят в нещо като сфера от стъкло.Винаги съм си представяла съдбата като сфера от стъкло, но такава която не се чупи и всеки път като протегнеш ръка и се опиташ да я промениш, тя само се огъва и после приема пак изначалната си форма. Въпросът е, уважаеми другари, не да се стремим да създаваме приятен образ за себе си в представите на другите и да мислим, че това е най.важното, защото така песъчинка по песъчинка ще се обезличим , а да създадем приятното усещане, че животът не е безсмислен и вкусът му не е на лимонче с мед и то малко мед, а на захарен памук.Иначе, както казва другарят Керуак, ами да си обуем дебелите обувки, че да не ни убиват камъчетата на живота.
Публикуване на коментар