Излизам на балкона и поглеждам короните на дърветата- плътна прясна и витална зелена плетеница се вее под и около мен, а из нея чуруликат всякакви чудни птички. Малко по- натам катеричка носи обелка от плод и бърза да се покрие в някоя хралупа, предвкусвайки обилен обяд. Сойки кацат наоколо и плашат дружелюбните врабчета. Навсякъде са разцъфнали чудни цветя, палмата се вие около новата дървена подпора, а коледарчето съвсем не иска да повярва, че зимата си отиде. Витоша е още по- загадъчна и нежна. Из Лозенската гора дружелюбни леприкони стряскат възрастните и си играят с разпозналите ги дечица. Изведнъж започват да махат весело с опашки, защото ФЕЯТА пристига в земите си, пърхайки изморено от големия лозенски баир. Оранжевата стая се изпълва с блахоухание и блясък, правите ъгли, немирно играли си през деня, бързо се подреждат по конец, а шушките панически се разбягват под дивана и вълшебния килим. Настава време за игри и за люлякови нощи, да, още ги има и никога няма да изчезнат!
