Втора характеристика на Ивайло Георгиев

Моето мнение е, че другарят Ивайло Георгиев е сбъркан. Всички мъже ахкат- колко е честен, колко е принципен.
А кажете ми- има ли една жена, която да не се възхищава от него? Аз познавам поне пет мои приятелки, които...нали разбирате- а той просто им е дал да разберат, че- не! Тогава опитах и аз. Не искам да се изтъквам, но знаете- красива съм, млада съм, досега мъж не ми е устоял. А той- само се изсмя: "Няма да стане. Аз си имам приятелка, която обичам."
Имал приятелка, обичал я. Хайде де! Не на мене тия! Това е лозов лист, другари. С него той прикрива или своята немощ, или нещо друго...

Първа характеристика на Ивайло Георгиев

Струва ми се, че другарят Георгиев страда от мания за величие. Вярно- завършил право в СУ с отличие, носи 1/7 от КЗК на плещите си, чел всичко на Достоевски. Но за какво е правил и прави всичко това? Само и само да се изтъкне и да каже- вижте кой съм аз, а вие кои сте! Та я я го погледнете- умишлено няма кола, няма няма ролекс, не носи sisley и цял живот си знае само едно- как и как да се запази чистичък, неопетненичък и хората да го сочат с пръст- вижте колко е честен и добър!
Много, много ми намирисва всичко това на самохвалство и самовлюбеност!

Анализирай това

Валии

...и сме самии, йеее...пееха ПИФ...да, в днешния свят на мобилност комуникации технологии и хиляди начини човек да бъде близо до другарчето си, хората са все по- отчуждени и далечни и трудно преглъщащи, че може да съществува и друг мироглед и свят и начин на живот, освен воденият от тях. място за компромиси почти няма. или ако има те са потиснати и рано или късно се стига пак до безкомпромистност. характерите са изградени на принципа "аз" съм неповторим и мойто мислене и светоусещане е единствено възможно. тъжно. и открито и установено отдавна преди мен. аз само го потвърждавам. за пореден път. хамелеони. опитите за летене завършват със зрелищно сгромолясване. when you COME UNDONE. а дали пък аз не съм просто един смахнат тясноскроен тъмен субект. днес настроението ми е на минус безкрайност. а аз просто се опитвам да бъда какъвто съм. явно съм много далеч от това, което трябва да бъда.
Nice gays finish last

Феята

прелита покрай теб и те кара да се чувстваш като вчерашен хлапак, поглежда те с вълшебен поглед от който ти се разтреперват мислите и загубваш ума и дума и всички аргуненти започват да изглеждат безсмислени, докосваш нежната и кожа и топлината й те изгаря но ти продължаваш като пристрастен като обезумял като пеперуда, отчаяно блъскаща се в уличната лампа, докато не изгори крилата си...понякога те е страх да не я супиш в ръцете си и да не разпилееш вълшебния й прах напразно с някоя постъпка дума жест...често го правиш защото никога досега не си общувал с фея и не знаеш какво точно ще ти се стовари на главата и какво очаква тя...и докъде ти би стигнал с очакванията й...опитваш се после да събереш прашеца за да го разпилее феята и обсипе отново света с блясък и когато го направиш често след това отново го разпиляваш безцелно и неуместно...такъв си ти- непохватен и малко груб и преминавал през един куп неща в живота си като на парад в търсене на точния човек и сега ти е трудно да държиш вълшебството в ръцете си и да го запазиш такова но в името на розата и всички лалета полагаш неимоверни усилия да дадеш и ти частица от себе си за да стане то още по- приказно и обсипано със звезди от вълшебната и пръчица...