сряда, юни 20, 2007

Amorphis

it's the end of the world as we know it...and I feel fine :) няма други като R.E.M. и няма и да има...слушам новия сънгъл на Аморфис и съм възмутен от поп развитето им и в очакване да пропеят сълзливи балади като гари барлоу бррррр ужас! а бяха толкова добри музизиканти но така то в следващия си диск ще имат и парче с Бистришките баби, които сигурно ще са по- метъл от цялата измеркантинила се и зациклила в отдавнашни лаври скандинавска тежка музика

3 коментара:

Анонимен каза...

За пръв път чух R.E.M. един горещ августовски следобед, точно като днешния ден,но три години по-рано.Баща ми изсипа една купчина дискове и каза, прослушай ги, ако искаш. R.E.M бяха най-отгоре, черна обложка със жълти букви.Жълтото е много странен цвят – агресивен, удря те през лицето и ти казва, обърни ми внимание, моля. R.E.M ми се сториха възторжени като лятото, топли и слънчеви,експанзивни, пръскащи цветове като дъга след дъжд.Сега ги пуснах пак...но сърцето ми повече слуша баладите....защото за тези три години, когато малките събития на живота са се забивали в сърцето ти като скрижали и постепенно са го вледенявали, някак си Everybody hurts ти е по-близка и по-сладко интимна, като катализатор на химическа реакция, който усилва до невъзможност на поносимост миризмата на липите.
Сега слушам почти непрекъснато една песен на Coldplay – the Scientist – има нещо толкова трогателно и тръпчиво в този мелодичен мъжки глас – който се опитва да намери себе си чрез другиго, винаги съм намирала това за най-трудната част от едно общуване.Защото,когато искаш да си някаде другаде, а не тук,когато искаш да си с някой друг, а не с хората, с които си...тогава все се връщаме към звездите...лошото е, че звездите винаги изчезват в светлините на града...опитай се да ги намериш, ако можеш.

valeria каза...

айде айде :Р точно когато

"Amorphis in Bulgaria

September 3, 2007

Amorphis confirmed for the 20 Years Nuclear Blast Festival on November 3 at Winter Palace, Sofia.
"
Хм.Не е чак толкова зле. Всъщност, струва ми се, Silent Watters е просто по-слушаема за масовата аудитория, но чак да изневеряват на стила си.. не мисля.Малко крайно ми се струва да ги обвиняваме и в меркантилизъм :)Всъщност скандинавците толкова симпатично и искрено поднасят какви ли не радости на изтънченото метъл- ушенце, че може да пробваме да им простим малкото отклонение ;-)

Unknown каза...

най - добрата група ;)