Йончев, не е депресия, а напрежение

Май ще се изнасяме
Писна ми от това идиотско напрежение. И не само на мен
Снощи ми дойдоха в повече
Медаров- независимо дали ще стане или не, мога да ти кажа само едно голямо БЛАГОДАРЯ за всичко, което си правил и правиш за мен през всичките тия години. Ти ми изнасяш уроци по това, какво е истинско приятелство. Считай, че бирата е винаги изстудена за теб и Любчето

Dream, dream, all I have to do is dream...

Страдам от сънна болест. Може би имам мечки за прароднини (дали са гризли, или обикновени миещи се енотчета, а?). Последните два- три дни лягам преди девет и заспивам много преди десет и сутрин не мога да отлепя от кревата. Аз съм едно симпатично заспало мече, а?
Голям кеф е пешеходната Витошка- евалата бойкоо, ти баща, ти майка, ти си пътят, истината и животът, вселената и всичко останало...поне не спря ерекцията в общината
Довечера сигурно ще си легна в осем. Може би остарявам- но пък нали старите хора ставали рано и не им се спи, а аз умирам за сън. Значи съм си наистина едно спящо зимен сън мече
Ако някой има на The Tears албума, нека ми го даде, ааа....те са вокала на Suede и бившия им китарист Брет Андерсън
Сигурно е вълшебна музика
Има един разказ на Васил Цонев- “Спи ми се”. Много е смешен. Ама не мога да го намеря в нет- а. Ако имате книжка на В. Ц., прочетете го, ще паднете от смях и дано да има кой да ви измъкне обратно на горния свят

До милите ми колеги

които четат този блог, обърнете внимание, че това е само онлайн страница за размишления, впечатления и страсти, а не страницата на страшния съд или на петчленка на ВАС (или на седморката на Блейк), чиито решения и отсъждания и думи са единствено верни и не подлежат на обжалване и коментар. Напротив, под всяка публикация има възможност за псувни и прегръдки и винаги много се радвам, когато някой пише. Много от постингите са написани под силно емоционално влияние и в състояние на психическа неуравновесеност (какви думи, а, а до вчера ядяхме доматите с колците, ех, суета и безсмислие...), граничеща с желание да ухапя някого по врата или да бръкна в очите на ватманката на трамвай номер 1, която взе разстоянието от солунска до иван вазов за 20 минути. По- бавно не можеше, убеден съм

да си кучка не е лошо, напротив, те се отличават от тълпата безлични. А който се е засегнал от по- долния пост и се саморазпозна като такава- ми щом така смята, кой съм аз, та да противореча ;-)

10.01.2006- трета част или тройно критичен ден

След простотиите в работата- грандиозен скандал с майка (чут ясно сигурно и в другия квартал) и операция на баща ми от херния, която се оказа доста по- голяма, отколкото изглеждаше. Слава Богу, всичко е наред.
А като чух какво си мисли майка ми за мен, ми настръхнаха и обръснатите косми. Най- лошото е, че тя не иска въобще да ЧУЕ какво и казвам и да помисли над него поне, а слуша както и изнася.
Ако всички жени в критическата са така- Боже, опази!

10.01.2005- втора част

в работата започват да се случват все повече простотии и в скоро време ще ми писне съвсем. Май е време да сменя обстановката, а може би направо и самата работа. Започнаха да ми стягат около врата всичките тия интриги и кучки, които са толкова елементарни, че даже не ме привличат и за едното изчукване. Само една си мислех, че не е такава, но след като се оказа и за нея, че съм грешал- еби му майката, започвам да разбирам защо Марто обърна резбата :)
поздрави на любителката на водка с грейпфрут, само тя остана, питам се, докога ли...дано не си тръгне и тя, ще ми е ужасно много мъчно...

10.01.2005- първа част

отпуската беше прекрасна- в София до 29, после на Добрич до 2 януари и после пак в София- пълно размазване и почивка. Подразбира се, че в Добрич напълнях с няколко килограма и прекрасни впечатления и настроение, само след нова година да нямаше припаднали хора и други, които са се опитват да го копират и задминат, щеше да е още по- добре. Забравихме фотоапарата на абсолютно всички места, където трябваше да го вземем :), а накрая го забравихме и в Добрич. Имам си няколко нови книги и дискове и сега остава само да занеса на ремонт уредбата и съседите отново ще започнат да получават редовни уроци на тема защо рока не е мъртъв и пунку никога нема да умре!
Лолита- след като я прочетох, сега съм на вълна нимфетки и гледам да не стоя близо в трамвая до напъпилите 5-6 класнички, защото било наказуемо, но, по дяволите, те имат такива движения и държане, сякаш вече са преспали с половината град...невинност ли, ха-ха-ха, та това е мръсна дума вече.