Рея се

някъде из облаците като пухче от жълтурче. даже като много пухчета. щото не мога да си събера мислите в нещо конкретно и всяка си се рее на своя облак и височина. аз съм и крушата, която не падала по-далеч от дървото, но пък за сметка на това падането било много зрелищно. понякога минавам през теб като вятър но по-често ти минаваш през мен без да си даваш сметка каква буря от емоции предизвикваш. има дни в които съм прах във вятъра, а понякога съм и прах в очите ти, но винаги съм чист пред себе си. днес съм усмивката по устните ти...

Пак на Славейков

Нещо пак се вманиачих на тема книги. Странно- докъм 15- 16 годишен бях нон-стоп на Славейков и само купувах и четях. После спрях книгите от раз и почнах да слушам музика като откачен...и се усещам, че от година- две пак ме разтриса книгоманията. Може ли да ми кажете на какво се дължат тия работи?
Не съм спрял музиката, дори напротив...но сега започнах и двете наравно.
Някой чел ли е “Историкът” ? Взех си я, но не мога да стигна до нея още...продължавам с Турецки :)