Улисан в игри и закачки и закани на планините и върховете, си прекарвах безгрижно лятото, когато изведжнъж цъфна тема: “Второ за Сезон 2011 “Каране с Практически Съвети”. Тъ-дъ-дъ-дъъън! Първото го изпуснах, но това се дебнеше отдавна- корифеите отделят време за прохождащите и благосклонно предават опит и знания- безценно!
С наближаването на заветния ден напрежението растеше: и няколко дни преди 22- ри подло се счупи закопчалката на двата ципа на раницата ми. Ау! Тази безсмислена джаджа веднъж я закопчах и тя така с лошо... тук положението бе спасено от Райко, който осъзна мащабите на бедствието, взе присърце страшния проблем и раницата се сдоби с ново оригинално копче за нула време!
Вече сме 22.09.2011 г.: 06.50 ч.: алармата звъни, скачам, бързо кафе, в раницата два сандвича и сникърс и вода и резервна гума помпи китове аптечки голяма навалица ми като не знам какво се разбира под “… средно трудно трасе”, “…изкчаването не е трудно… с дължина около осем километра… спускане по изцяло техничен терен…”, решавам да се подсигуря, като добавям от ОМВ зад Билата още едно изостарче и още вода.
И така в 8 без 10, отхвърлил изкушението на с кола до Локорско, заковавам на самоход до Билата, където пристигат скоро Краси, Асен6о, Светльо, Георги, Иво повече не можех да помня имена и още един пелетон ентусиасти. Появяват се фланелки на С.К.А. Викам си голяма групичка начинаещи ще се оформим!
Тръгваме за Локорско и на втората минута свиваме от булеварда вдясно по някаква уличка и вече съм наясно, че това е грешен път, но не смея да се обадя- има мъдри вождове по пътя към прогреса! Уличката свърши бързо в една китна градинка зад блок, където по стълбички се пренесохме обратно на булеварда. Завъртяхме по него и на следващия разклон свиваме надясно. Чисто географски и визуално, Локорско и Стара планина предполагаха завиване наляво, но вече съм наясно, че правим дръзки опити да се изплъзнем от преследвачите ни от страшния филм и да ги заблудим, затова се изнасям небрежно с групичката надясно и се оказах прав, защото само няколко минути по-късно, групата смени рязко поската на движение в опити да се върне някъде под моста на булеварда и да потегли право към Чепинци. Тук последва бързо офроуд каране по черен път покрай криминални сметища и полублатисти местности (Боже-е, тази свинщина в квартал на София ли е?- цъках изумено аз), прекосихме внезапно изникнала ЖП линия и се озовахме на разклона на околовръстното и Чепинци, успели да се отърсим от всички опашки!
Последва бързо безинтересно изтегляне в индианска нишка до Чепинци, където починахме, свестихме се и бързо и по същата схема акостирахме на селския локорски площад: тук 1989-та още не е дошла и соро няма да настъпи, затова събралата се на площада голяма целева групичка шарени витални байкъри с интересни колелета е като извадена от холивудски филм. Местните минават и гледат подозрително НЛО-тата. Виждам познати лица от снимките из форума.
С.К.А.калците се множат и почвам да се чудя дали не трябваше да си направя медицинска застраховка и да си купя няколко брони.
Попълвам декларация. Междувременно Admin започва речта си пред пленума за ползите от настройки, стойки и всички важни неща. Попивам като гъба. Но аз съм подготвен! Гледал съм Го в ю тюбе от предходното каране и получавам приятно усещане за Deja Vu, защото почти успява да не се отклони от показаното и казано там, само няколко запетайки размести и кръгчетата за баланс ги завъртя първо в другата посока, но великодушно му простих и потеглихме нагоре.
Едно местно хлапе с колело с рамка клоняща към нула инча въртя с нас до края на асфалта и направо ни издухваше нас батковците- това е бъдещият катерач в Тур-а, казвам ви! Хафалта го изядохме за секунди и след кратка почивка прегазихме и един черен път. И спряхме на една равнинка и се разбра, че това е изкачването и следва само спускане по път и пътеки обратно до Локорско. Аз явно бях с нагласа, че ще катерим нещо като Мургаш, защото ми се видя съвсем начинаещо това баирче и вече обърнах внимание на по- трудната част- спускането по пътеки.
Тук последваха няколко участъка, където Admin обясняваше напоително и показваше усърдно как се преминават. Аз третия участък го пуснах до половината а последния също на ½. За пореден път установих, че стръмните зъбести с камънаци и улеи пътеки не са моята страст. Трябва да се науча да пускам спирачката и да освободя колелото да си мине само препиятствията. Май е в главата тая работа. Но в моята глава много народ се блъскат и всеки тегли към неговата си черга- не е лесно! Гледах в захлас летящи по пътеките надолу даунхилъри и профита. Чудех се защо си губят времето с това мероприятие, но после зацепих, че те междувременно имат планове за обиколки на околните планини долини и сипеи и това им е като разгрявка и среща с приятели. Но добре, че бяха дошли, че да видим ние начинаещите как се кара и преминава през различни участъци.
Попил впечатления и емоции и опит и видял много неща, които само с четене и гледане в нета не получается, слизаме обратно в центъра на Локорско, където групичката се пръска в трескаво търсене на отворен магазин за бира, но такъв няма. Пуска се слух, че на половин километър по-надолу имало. Отиваме с Иво и Светльо и Георги и виждаме, че е обсаден от С.К.А. и още една камара пленумци и няма места за сядане а и нищо за хапване по-така (цър-пър). Обсъждаме ситуацията и завъртаме в търсене на кръчме. Такова намираме почти веднага след Локорско- в парка Заимов в Кривото. След няколко бири и картофки със сирене, слънцето тръгна да слага край на този перфектен ден и понеже нямам все още фенери за нощно каране до Платото и Конявска и назад, се прибрах вкъщи с неизпит Изостар и пробващ различните стойки за наклон и нагоре и надолу и зад седалката, абе голяма зарибявка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар