защо ли хората толкова трудно си имат доверие един на друг и си вярват...да, зная защо. защото много пъти са били лъгани и прецаквани заради това. и когато един ден се появи човека на когото наистина да можеш да се довериш и отдадеш- ти вече си толкова травмиран и комплексиран, че той си го отнася за всичко, което ти се е случило дотук и заради всички онези, които са те лъгали и предавали някога. и омагьосания кръг се завърта и всичко става по възможно най- сложния и нетипичен и шибан за истинските човешки отношения начин. говоря включително за себе си.
е въпреки това аз никога няма да спра да вярвам, че нещата в краткия ни живот са макс простички и е много лесно да бъдем щастливи. само трябва да отворим сърцата си....а може би съм просто един наивен кретен
* the movie- in cinemas across sofia now
5 коментара:
има и вариант Б - да нямаш доверие и да отказваш да споделяш, не защото всички малко или много са те лъгали, а защото ти си се излъгал по отношение някой определен човек, който ти е бил важен. Тогава е доста по-гадно, защото почваш да се съмняваш в себе си, не в другите.
Много интересно и вярно по принцип , но ми се струва , че си бил и от двете страни на нещата - и наивен / вярващ /, и лъжец.Знаеш ли май сам трябва да се замислиш над блога си или по точно на написано в него , да вникнеш в думите , които употребяваш.
Много си си добре и въобще не си наивен кретен. Аз за себе си мога да кажа, че избягвам да лъжа, защото, когато не мога да кажа истината, просто мълча. И когато не мога да бъда искрена с някого за нещо, просто не споделям с него. Подбирам си хората, с които мога да споделям и това много ми помага. Просто си подбирам приятелите. Елементарно е и действа страхотно. Чувствам се свободна именно заради това, че мога да подбирам хората, с които да общувам и да допусна до себе си. Обичам свободата си и се боря за нея. Ако някой ме предаде, ще го подмина, под достойнството ми е да се занимавам с жалки създания. А предателството се връща, само почакай и ще видиш как враговете ти сами ще се унищожат. Елементарно е!
Невероятно но факт - човека го тръшна анонимията... Както и да е, този филм ме разглоби буквално преди година и половина. Гледах го два пъти и ме разтърси из основи. А това да си се излъгал за определен човек е много относително. Всъщност не винаги можеш да кажеш, че си се излъгал. Бил съм и в двете ситуации както каза Анонимен2. Мислели са (вероятно още мислят така) за мен, че съм излъгал или че са се излъгали с мен. Също и съм смятал (и още смятам), че съм се излъгал за определен човек. Не се съмнявам в себе си. Просто това не е "излъгване", а разумен избор на решение при твърде малко факти, от програмистка/математическа гледна точка решение няма, т.е. твърдението че решението е грешно е грешно по постановка. Просто допусканията са част от методиката за намиране на решение.
При всички случаи мисля да се оттегля - много анонимност се натрупа.
Виктор (и коментара от предните постове пак беше той)
;-)!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Публикуване на коментар