четвъртък, октомври 12, 2006

Ееее

най-после да напиша нещо та да се събудите да напишете и вие. а трябва ли да пускам такива депресии и глупости и философии та да се сетите, а. утре може да постна, че съм си сменил пола да видя тогава к'во ше стане :) да вярно е че съм лъгал и че съм бил лъган и че нещата както обикновено са много много много относителни и въпрос на индивидуалност светоусещане и какво ли още не и точно затова е интересно. а като пиша тук пиша на прима виста та мога да се замисля над него чак след като го пусна
викторе, не си отивай, ще ми бъде тъжно, под мостовете не шумят реки...

3 коментара:

Анонимен каза...

Явно провокирахме Виктор да се разкрие ... Но явно и той е наранен от нещо/някой и още не може да се отърси от това.
В тези ситуации има 2 гледни точки - на наранения и на нараняващия и за да си обективен и да го преживееш (независимо от коя страна си) трябва да можеш да погледнеш и от другата гледна точка.
Viki

Анонимен каза...

Да, винаги има две (поне две) гледни точки. Наранен от нещо/някого мисля, че е всеки. Откак се помня се опитвам да мисля от колкото се може повече гледни точки.

Да, провокацията да се разкрия беше анонимността в предната дискусия, а за отърсването... От някои неща човек не може да се отърси никога :).

Анонимен каза...

Все пак май че пак си анонимен. Хубаво е нещата да се виждат с истинските им лица. Все пак Иво се е разкрил целия (включително и лични данни, които все пак са класифицирана информация :))
А за многото гледни точки, мисля, че това не трябва да бъде самоцел, а просто начин да се справяш с живота без да бъдеш нараняван и да нараняваш. Не мислиш ли?
Viki