Не знам вече кое е нормално и кое не е, мислиш си, че всичко е наред, а то се оказва, че винаги някъде в характера ти дебне черната сянка на Самаел да изкопчи още един нерв и да го опъне и да почне да свири на него, докато се чудиш аджеба кога ли ще се скъса и нещата ще потекат безконтролно.
Защо е нужно да сме толкова дребнави, да се впрягаме за битовизми и да се сърдим и изнервяме за свръхкретении и тъпизми, за неща, които нормален незинтересован човек ако ги погледне отстрани, ще си каже, “е, на тоя му хлопа дъската да се връзва за такива глупости, това не може да е истина…”. Да, ама може, лично по себе си го уещам и виждам, и, признайте, и вие често си ядосвате на себе си за малодушието си и за невероятно дребните и смешни неща, които са в състояние да ви изкарат от равновесие. А аз си мислех, че съм един спокоен и уравновесен тип, който много малко неща са в състояние да го извадят от релси, и, въпреки че все още смятам, че съм такъв, но съм позволил на дяволчето да кацне на рамото и да си играе с мен…или пък то винаги си е там, на всеки един от нас и ние само си мислим, че то е някъде далеч, докато пред погледа ни са само цветя и песни и сладкопойни чучулиги, които вият гнезда от тънкорунна вълна на чешеща се в чворест бук овца, а, да не забравяме и Смрадовранката с фльонгите и френското списание от 1903 година….
А те, хубавите неща в живота са толкова много и така сме свикнали с тях, че може би не ги забелязваме и ги приемаме като даденост, та затова гледаме само на нещо да се подаде от подземията на Хадес, та да го изтеглим веднага и да си играем с него до болезнен припадък. Искам някой да ми даде рецепта да се науча да отделям наистина сериозните неща, за които си струва да се ядосвам и нервирам, от тези, които само изхабяват и наливат вода в мелницата на рогатия, чувате ли, искам!
Ама няма, защото каквото за мен е едно, за теб е друго, а за него и нея трето и четвърто. И тук е мястото да се направи някво много сериозно философско заключение но понеже прочетох името на розата и много неща не рабрах но каквото разбрах е, че книгата на Философа е извор на знания, от които може да произтече голяма беля за църквата и простолюдието и понеже аз съм загрижен за вас, няма да заключа нищо, спете спокойно деца…
А истината е някъде там.
И Мълдър и Скъли така и не разбраха къде е, та аз ли…
Няма коментари:
Публикуване на коментар