Рея се

някъде из облаците като пухче от жълтурче. даже като много пухчета. щото не мога да си събера мислите в нещо конкретно и всяка си се рее на своя облак и височина. аз съм и крушата, която не падала по-далеч от дървото, но пък за сметка на това падането било много зрелищно. понякога минавам през теб като вятър но по-често ти минаваш през мен без да си даваш сметка каква буря от емоции предизвикваш. има дни в които съм прах във вятъра, а понякога съм и прах в очите ти, но винаги съм чист пред себе си. днес съм усмивката по устните ти...