ДО ВЪРБИЦА И НАЗАД- ВОДОПАД В ПЪТЕПИСА НЕ Е ПРЕДВИДЕН!

Ми нямаше. Имаше дълбоки трапове, разседи и разломи по Ришкия проход, алооо, другарки и другари от областното пътно управление, спите, спите, доволно сити с парите, предвидени за нов асфалт, а? Ех, как бих ви събудил с по една кирка и лопата по главата и после да ви ги тикна в ръчичките да видите що е то спукан мазол… Обаче пък природата около това незнайно до скоро за мен старопланинско градче е страхотна. Няма заводи, няма промишленост, само чистота и високи гори и широки поляни и строящ се нов футболен стадион (“абе по един проект останаха малко пари и требваше да ги доизхарчим”- правилно!); Върбишкия проход се оказа затворен и това прави местенцето още по- тихо и незабележимо. Затова хич и не ме учуди, че веднага разпознаха пришълците със софийски мерцедес и само очакваха кога ще се разкрият кой точно филм смятат да снимат- та Комисия за защита на киното е това, не е шега работа, ей, Матю, как го измисли само хахаха, сигурно покрай невероятните филми дето всеки ден гледаш :) Като бяхме на хижата Върбишки проход и си мислех как ще дойда тук с девойката и да ни затрупа сняг и да не можем да се измъкнем поне седмица изпод….преспите, де…оставихме им храна за размисъл и теми за предъвкване на местните и отсега мога да ви кажа как ще свърши цялата кино история, то развръзката беше ясна още ехе, ехе…но няма да го направя, за да има съспенс. Може би ще напиша обещания дълъг разказ за Върбица и нас, но определено няма да го публикувам тук, защото ще е с елементи на разсъждение и “многопластов” (брех!)…а като знам колко хора са направени само от еднопластова еднократно ползвана хартия (тц, тц!)…
Друго си е като кажеш “съспенс”. “Напрежение” звучи прекалено българско и селско, някак си елементарно...
На 20 април в зимния дворец е близката истина- там ще се съберат на едно място съмишленици и приятели и неприятели и бивши и настоящи и бъдещи, от последните 15- на години насам…всеки един концерт с участието на Хиподил и Ревю е история на изгубеното поколение цветя от края на 80- те и прокарващо с бира и водка началото на 90- те. Е, и с много гръндж замезвахме, за по- лесно, хей, Кобейн, ако можеш да четеш от горе някъде, да знаеш, че не беше напразно!
Днес всичко наоколо е вече толкова лесно и предвидимо, че чак ми се слива и доскучава.
Сега съм на вълна “позволете да се представя- старши следовател по особено важни дела към Главната прокуратура на Русия- Александър Борисович Турецки”!!! В сравнение с него, Джеймс Бонд е просто поредния смешен недорасъл квартален тарикат.
Я кажете, знаете ли какво значи “сулка”?

Роши, много ми липсваш!