Вече нямаме кола, брат ми я помля сутринта в един стълб до Патиланци в Младост, карал е с 3.3 промила алкохол...на него му няма нищо (господ пази пияните), но Опела-а е за скрап, а беше златна поддържана и икономична кола...нямам думи за простотията му, която не спира да се лее толкова години...тъжно ми е за брат ми, че е такова говедо и не подлежи на ремонт и оправяне и че съсипва живота си нон- стоп, а покрай неговия и тоя на майка ми и баща ми. Искам и да го пребия и ако знаех, че това ще помогне, досега да съм го смлял.
А сега ни върза ръцете на възел, без кола докато вземем нова ще си ебе майката.
1 коментар:
за брат ти...ти си знаеш. но наистина жалко за опела - хубави спомени пазеше.
Публикуване на коментар