Чак сега се домогнах да напиша за тези три дни на Банско. От известно време съм решил, че няма да имам очаквания предварително за нищо, щото колкото повече мислиш едно нещо толкова по-става обратното, и тръгнах натам с идеята просто да си изкарам добре и да не съжалявам, че съм изпуснал някой красив миг. И точно така се получи. Времето там мина ужасно бързо, като насън, накрая се качвах в рейса и не можех да повярвам, че наистина си тръгваме, и се сетих за оркестъра без име и как завърши с песента Оставаме и така ми се искаше да я изпеем с теб и там или в Гоце Делчев или в Добринище или където и да е, само тази приказка да не свършва...чудно е как се случи и СЛУЧВА всичко и колко красиво е то...
А иначе за градчето какво да кажа- красиво но започва да прилича на слънчев бряг с това строителство, църквата е уникална, а на Шилигарника (както и да се пише това) сигурно е по- прекрасно като има сняг, яд ме е, че не ни затрупа и откъсна от света до пролетта, а слънчевите полянки над градчето са малък рай...
Аз искам да съм твоята лиана...
Аз искам да съм твоята лиана,
обвила те с ръце, снага,
в очите ти ще сложа пламък
и в него кротко ще горя.
Лицето ти ще обрисувам с пръсти,
докосвайки едва... едва...
От устните си цвят откъснат
на твойте устни ще даря...
И себе си ти давам страстно,
отронила една сълза,
която ще се влее властно
в море, родено в любовта...
Мечтая си да ми посветят такова стихотворение
2 коментара:
Размазал си се от романтика, признавам :-) На Банско не съм ходила от години. На миналия 8 декември само преминахме през градчето и като вдияхме какъв е ужас от туристи, решихме, че супата ще я ядем другаде (търсехме кръчма). Виж поезията...може и да ти посвети някой неща такова, а ти посвещавал ли си?
Рано сутринта една сълза по тебе пропълзя,
тръгня тя от устните ти меки,
и се ширна тя надлъж,
мина по гърдите леко
и настръхнаха горите,
на коремчето застина, но не спря, а си замина,тръгна тя в копнеж огрята,
че там долу чакаше я май морето...
Таз сълза аз ли бях?
Обожавам с пръсти твойте устни да чертая,
да те целувам пак и пак в края на безкрая,
облаци да плуват тихо във тъмата
и да бъда в теб, над теб, във теб, изгубена във Аз-а и покоя...
Обожавам с устни твоите очи да пия,
твоят поглед в моите ресни да влиза
и морето сякаш в мене да е спряло,
да не шуми и да не се вълнува,
защото теб единствено аз чувам!
Звездичка твоя искам аз да бъда,
горе, горе в тъмнината,
патя твой, тежък,труден,
с препятствия безброй отрупан,
аз, сияйна, с много нежност, искам да го осветявам!
После искам тихо, тихо,
аз безмълвно да се спусна,
тихичко през тебе да премина,
в товето сърце да вляза,
в него легнала спокойна,
искам аз навеки да остана!
Часовникът тиктака наобратно и стрелките се въртят в шеметния бяг на неспокойното .... това е подарък
Публикуване на коментар