петък, юни 10, 2005

Music

изкушен съм да споделя линковете към част от прекрасната музика, която излезе/излиза наскоро. само за гарбидж да кажа - убийствен албум, надминали са себе си, шърли менсън е в стихията си...абе който си го може...

Garbage- “Bleed like me”

http://free.datacom.bg/browse/alexxx/Garbage%20-%20Bleed%20Like%20Me%20.2005%20-%20Rock/

Queens of the stone age- “Lullabies to paralyze”

http://store1.data.bg/gateto/Mp3z/Queens_Of_The_Stone_Age-Lullabies_To_Paralyze-(Retail)-2005-ESC/



Audioslave- “Out of exile”

http://store2.data.bg/ius/Audioslave-Out_Of_Exile-2005-XXL/


The Chemical Brothers- “Push the button”

http://store2.data.bg/theplace/mp3/The%20Chemical%20Brothers%20-%20Push%20The%20Button%20-%202005/

Coldplay- “X&Y”

http://store2.data.bg/ius/Coldplay-X_and_Y-2005-XXL/


да живее пиратството и фрий сървъритеееееееееееееееееее ;)

1 коментар:

irina каза...

Абе я дай аз да те изкоментирам!;)
Седи си онлайн мойто "кю" (обикновено, въпреки, че рядко ползвам услугите му, признавам) и току някой ми се изплези...и ми става едно такова мило, без значение дали отговарям или не. А седмица по-късно получавам покана от "плезльото" (определение, дадено все пак с много приятелски чувства - нали от сто години се познаваме!;) да се присъединя към сайт за търсене на бивши съученици. А, сега, де - забравихме се (!) или просто на някой много му се ходи на ваканция...(?):) И в още по-следващ момент чета адски вбесяващата ме информация (вбесяването се поражда от моето безсилие да оползотворя това, което ни е дадено от МРЕЖАТА), предоставена ни от вече известната личност, описана по-горе, за пореден сайт за теглене на музика! Да те целувам ли или да те удрям, а?!

Чакай да вляза в някоя тема, че нали коментар трябва да е… ама съм отвикнала на кирилишката клавиатура, току се появява някое сх вместо ш или цх вместо ч и се ядосвам пак! Та темата… по музиката приключих – НЯМА тук пиратски РАЙ, не работят пустите му български сървъри зад граница и това е – така че по-добре да не гледам, за да не се дразня, а? И точно пък Гарбидж да споменеш – не те е срам!!! Млъквам, преди да съм прекалила:)

А Самаел (току що се запознах с него – простете моля моето невежество) е много добър стар познайник, повече враг отколкото приятел (то какво ли е значението и на това название, лепвано върху хората, вече ми е трудно да определя) и с удоволствие се присъединявам към групата на търсещите отговор на въпроса кое е важно и кое не. Чакай – малко отклонение – за приятелите ми беше думата – не е правилно да е човек толкова разочарован, все пак трябва да погледне първо какво той е направил, за да си запази това, което му се е харесало, пък след това да се чувства самотен, нали така? Та тук е уместно май да вмъкна – не съм забравила никой. И ми лиспвате всички, маймуни такива!:) И плезещия се също:) Добре, че се поразходи в странство един бивш съученик, та да се видим и да осъзная всъщност колко неща не знам, а съм искала и продължавам да искам да знам! Говорете, бе хораааааа! Обещавам и аз да се постарая в това поприще повечко, отколкото напоследък;)

Ето – връщам се към Самаел. То какво ли да коментирам…картинката е ясна. Ядсоваш се, защото съвсем новата ти синя блузка, с бяла якичка се озовала в пералнята (но вината НИКОГА не е твоя) с другото съвсем ново, но червено потниче и вече якичката – розовааа…а, тюх, да му се невиди, така отиваше на белия панталон и “к’во ше я правя сега такавааааааа”! Или пък щото някой си решил да ти завижда (за какво, питам се и досега!) и ти прави въртели, номера и злобни капанчета и ти разбива дванайсетгодишното приятелство с единствения ти близък (видим) човек (ефект, който НИКОГА не би предположил, че е възможно да се появи, защото сам си избираш приятелите, нали?), или пък щото програмата, одобрена от Холандското правителство, влязла в действие декември 2004 г., предназначена ТЪКМО за теб изведнъж се оказва поредната симулация на дейност от страна на същото и се чувстваш едновременно милван по главичката и ритнат отзад! Подписваш се под разни петиции за спасяването на еди-кой си народ, крещиш за демокрация (а всъщност си вадиш очите с някой друг и се бориш за собственото си оцеляване), тичаш изборни секции да организираш, и изведнъж се оказва, че то това всичко било далеееееч, далеч преди да кажеш “гък”, под масата решено и твоят глас е глас в пустиня (или в другия случай просто подправен)… и пак си ядосан, ама направо бесен! или пък… и още…
…а… настане вечер, месец изгрее, звезди обсипят свода небесен …и се озоваваш на камъните, в единствената компания на три рояка (един от малките мухички, един от комари и един смесен), ниските води, избутани нагло от човека и слънцето в края на работния си ден (демек почервеняло от умора, горкото и на него не му е лесно) и няколко (всъщност повече от 15) лебеда, грациозни, прекрасни, по двойки, на групички или сами и почваш да се питаш… ама бързо спираш, щото си разбрал, че не откриваш топлата вода, просто сега усещаш предназначението й и си казваш “ей, ама то било вярно, бе, така е, удобно, помага, бреееейййй, кви неща са направили хората”, демек…music is your only friend until the end… (вметка: правилно решил човека, че 27 години са предостатъчни да се насладиш на удоволствията на Тоя свят. Вие какво мислите?)
И равносметката пристига нагло, независимо дали се е снабдила с покана преди това - оставаме сами. Или си лягаме с великите планове за живота си в главата и не се събуждаме на другата сутрин (като чичо ми, Бог да го прости. Не се е мъчил човека, но не го е и очаквал – здрав като бик беше и е бил…само няколко часа преди това).

Накъде вървим? Нали за там сме тръгнали всички? Айде сега да попеем малко по пътя, че да ни е по-леко, а? Дай тон за песеееееееееен! И с усмивка на устаааааа!:) Демек – радвайте се на живота, бе хора, не се вземайте насериозно – от това не се печели!:)
И нещо друго ми хареса:
“Работете, сякаш нямате нужда от пари,
обичайте, сякаш никога не сте ранявани,
танцувайте, сякаш никой не ви гледа!”

Прекланям се пред търпението на всички, изчели това! ;) Най-вече, щото си го знаете:) Аз пък искам някой да ми даде рецептата да се науча и аз да следвам тая философия – гле’й колко е просто, а не става, “мамка му и прасе”!;)