Ivailo Georgiev...

Сезон 1, епизод 3: Второ за Сезон 2011 “Каране с Практически Съвети”

2011-10-09T19:09:00.000+02:00

Улисан в игри и закачки и закани на планините и върховете, си прекарвах безгрижно лятото, когато изведжнъж цъфна тема: “Второ за Сезон 2011 “Каране с Практически Съвети”. Тъ-дъ-дъ-дъъън! Първото го изпуснах, но това се дебнеше отдавна- корифеите отделят време за прохождащите и благосклонно предават опит и знания- безценно!
С наближаването на заветния ден напрежението растеше: и няколко дни преди 22- ри подло се счупи закопчалката на двата ципа на раницата ми. Ау! Тази безсмислена джаджа веднъж я закопчах и тя така с лошо... тук положението бе спасено от Райко, който осъзна мащабите на бедствието, взе присърце страшния проблем и раницата се сдоби с ново оригинално копче за нула време!
Вече сме 22.09.2011 г.: 06.50 ч.: алармата звъни, скачам, бързо кафе, в раницата два сандвича и сникърс и вода и резервна гума помпи китове аптечки голяма навалица ми като не знам какво се разбира под “… средно трудно трасе”, “…изкчаването не е трудно… с дължина около осем километра… спускане по изцяло техничен терен…”, решавам да се подсигуря, като добавям от ОМВ зад Билата още едно изостарче и още вода.
И така в 8 без 10, отхвърлил изкушението на с кола до Локорско, заковавам на самоход до Билата, където пристигат скоро Краси, Асен6о, Светльо, Георги, Иво повече не можех да помня имена и още един пелетон ентусиасти. Появяват се фланелки на С.К.А. Викам си голяма групичка начинаещи ще се оформим!
Тръгваме за Локорско и на втората минута свиваме от булеварда вдясно по някаква уличка и вече съм наясно, че това е грешен път, но не смея да се обадя- има мъдри вождове по пътя към прогреса! Уличката свърши бързо в една китна градинка зад блок, където по стълбички се пренесохме обратно на булеварда. Завъртяхме по него и на следващия разклон свиваме надясно. Чисто географски и визуално, Локорско и Стара планина предполагаха завиване наляво, но вече съм наясно, че правим дръзки опити да се изплъзнем от преследвачите ни от страшния филм и да ги заблудим, затова се изнасям небрежно с групичката надясно и се оказах прав, защото само няколко минути по-късно, групата смени рязко поската на движение в опити да се върне някъде под моста на булеварда и да потегли право към Чепинци. Тук последва бързо офроуд каране по черен път покрай криминални сметища и полублатисти местности (Боже-е, тази свинщина в квартал на София ли е?- цъках изумено аз), прекосихме внезапно изникнала ЖП линия и се озовахме на разклона на околовръстното и Чепинци, успели да се отърсим от всички опашки!
Последва бързо безинтересно изтегляне в индианска нишка до Чепинци, където починахме, свестихме се и бързо и по същата схема акостирахме на селския локорски площад: тук 1989-та още не е дошла и соро няма да настъпи, затова събралата се на площада голяма целева групичка шарени витални байкъри с интересни колелета е като извадена от холивудски филм. Местните минават и гледат подозрително НЛО-тата. Виждам познати лица от снимките из форума.
С.К.А.калците се множат и почвам да се чудя дали не трябваше да си направя медицинска застраховка и да си купя няколко брони.
Попълвам декларация. Междувременно Admin започва речта си пред пленума за ползите от настройки, стойки и всички важни неща. Попивам като гъба. Но аз съм подготвен! Гледал съм Го в ю тюбе от предходното каране и получавам приятно усещане за Deja Vu, защото почти успява да не се отклони от показаното и казано там, само няколко запетайки размести и кръгчетата за баланс ги завъртя първо в другата посока, но великодушно му простих и потеглихме нагоре.
Едно местно хлапе с колело с рамка клоняща към нула инча въртя с нас до края на асфалта и направо ни издухваше нас батковците- това е бъдещият катерач в Тур-а, казвам ви! Хафалта го изядохме за секунди и след кратка почивка прегазихме и един черен път. И спряхме на една равнинка и се разбра, че това е изкачването и следва само спускане по път и пътеки обратно до Локорско. Аз явно бях с нагласа, че ще катерим нещо като Мургаш, защото ми се видя съвсем начинаещо това баирче и вече обърнах внимание на по- трудната част- спускането по пътеки.
Тук последваха няколко участъка, където Admin обясняваше напоително и показваше усърдно как се преминават. Аз третия участък го пуснах до половината а последния също на ½. За пореден път установих, че стръмните зъбести с камънаци и улеи пътеки не са моята страст. Трябва да се науча да пускам спирачката и да освободя колелото да си мине само препиятствията. Май е в главата тая работа. Но в моята глава много народ се блъскат и всеки тегли към неговата си черга- не е лесно! Гледах в захлас летящи по пътеките надолу даунхилъри и профита. Чудех се защо си губят времето с това мероприятие, но после зацепих, че те междувременно имат планове за обиколки на околните планини долини и сипеи и това им е като разгрявка и среща с приятели. Но добре, че бяха дошли, че да видим ние начинаещите как се кара и преминава през различни участъци.
Попил впечатления и емоции и опит и видял много неща, които само с четене и гледане в нета не получается, слизаме обратно в центъра на Локорско, където групичката се пръска в трескаво търсене на отворен магазин за бира, но такъв няма. Пуска се слух, че на половин километър по-надолу имало. Отиваме с Иво и Светльо и Георги и виждаме, че е обсаден от С.К.А. и още една камара пленумци и няма места за сядане а и нищо за хапване по-така (цър-пър). Обсъждаме ситуацията и завъртаме в търсене на кръчме. Такова намираме почти веднага след Локорско- в парка Заимов в Кривото. След няколко бири и картофки със сирене, слънцето тръгна да слага край на този перфектен ден и понеже нямам все още фенери за нощно каране до Платото и Конявска и назад, се прибрах вкъщи с неизпит Изостар и пробващ различните стойки за наклон и нагоре и надолу и зад седалката, абе голяма зарибявка.

Първа кръв: завръщането

2011-10-06T13:43:00.001+02:00

Отпуск съм и лежерно се пускам с колелото за кафе в 11 на Онда зад Народния театър. Два часа висене, димене и дрънкане на али-бали, заболя ме задника от седене викам си поне да бе от седалката…разотидохме се, жегата захлупи безнадеждно центъра и аз останах сам безцелно въртящ педали из уличките. Строежи, безсмислено забързани прескачащи се евроинтегрирани пешеходци, метростанции коя работи коя се гради, ма голяма суетня, шахти с откраднати от мангали капаци… а-а-а, така не може, ми реших поне да обиколя велоалеята по Борис III.
Повъртях се кръгово по руски и завъртях по алеята- голям кеф- широка, спокойна и унесен в мисли за живота и Транссибирската магистрала и колко точно и какви джаджи за байка и за планините да си купя и как прекосяваме Сибир, внезапно се озовах на (Владивосток) околовръстното. Конец фильма! А тъкмо започна интересното! И едно дяволче услужливо веднага кръстоса крака на дясното ми рамо и започна да ме чопли: “А защо не се пробваш да качиш Златните мостове по пътеката от Княжево, а? А там сигурно е хлад в гората и ще се пробваш по пътека. А?”
Едвам ме нави.
Сипвам вода на ухото на трамвая, сблъсквам се с някакви стълби, пренасям по тях колелото, за да установя,че имало и пътека, и излизам на асфалтов път. Май панорамния...пресичам и тръгвам наготе по пътеката. Изглежда голяма, на сянка и привтлива. Но толкова СТЪМНА! Превъртях всички скорости на венчетата за Еверест и тръгнах. С няколко почивки и мокър от пот успявам да стигна до няколко метра равна отсечка и едно мостче, на което почти се пребивам и падам в опити да го прекося. Минавам го и виждам, че баира става още по-стръмен, но вече с улеи, неравности и стеснен. Не съм минал още карането за начинаещи с практически съвети и бързо намерил мотив, слизам и почвам кротко да бутам. Все пак някой беше мъдро отбелязал, че кой е казал, че майнтин байка е въртене на педали... Подминавам най- стръмната част и се яхвам пак да въртя. Вече краката са влезли в обороти и почти не им прави впечатление, само сила да има в тях (ма нямааа...). Излизам на шосето преди табелката за Бялата вода и мисълта, че все пак някъде наоколо може да има студена водица, ме добутва до ЧЕШМААА ВОДАА подпирам колелото на една пейка и пълня бидона с вода и сядам да пия... и се заслушвам в разговора на двама пенсионера до мен, който обясняват как тази вода е много студена и ако си уморен и потен и я пиеш може да те пресече и да колабираш и да се разболееш и да припаднеш и на мен почва да ми пребледнява и се премествам по-далеч от тези прокобници и чакам примирено да видя дали ще се мре там или ще ме подмине... след няколко минути все още непресечен, тръгвам нагоре. Пак бутане и после си знаете- въртене в транс и бутане и педали и малко ми се сливат коя отсечка къде преди и след кое излизане на шосето е, но имаше и един равен слънчев участък, след който спускане към мостче (много неудобно сложено напряко на идващата пътека, да го бяха поизправили малкооо) преди шосето- нещо са се объркали с тоя наклон си мисля, тая пътека не е ли проектирана от садисти само да е право нагоре?
Подминах приятни табелки, сочещи резервати на мечки, сочещи резервати на сови, че и резервати на дървета, а крайната цел я няма и няма. Чудя се дали изобщо съм на правилната пътека. Изведнъж тя се разширява и излиза отново на асфалт и механично тръгвам да го пресичам и да продължа, когато поглеждам нагоре и виждам пред мен полянката на Златните мостовее. УРА! Слизам и доволно се просвам на тревата да събера въздух.
И в този момент усещам страшен обсебващ зловещ вълчи глад! Занасям се до първото капанче и изкупувам каквото имаше готово- пилешка пържола, свинска пържола, картофи, лютеница, лук, хляб, бира (две бири), вафли... следващият един час се отдадох на блажнено нагъване и лаф с държателите на къщичката. Поредни обяснения за колелото. Давам съвети как да се мотае дело срещу Топлофикация и обяснявам за погасителната давност. След това отидох на дървените шезлоги на полянката и изпаднах в слънчева нирвана.
И след това телефона естествено се раззвъня. Тоя документ къде е. Оня какъв е. Кава е тая отпуска бе какви са тия колела и пътеки утре на работа ли си? Нощес? Не си??? Хм!
Пак се звъни- Ина: нали не си забравил, че имаме среща в седем с еди кои си в Пей Сърце? А-а-а, забравил?- не, само леко изключил  Ами сега е шест и пет минути... успокоявам я сам не вярвайки си, че ще дойда даже до вкъщи да оставя колелото и вземем колата и ще тръгнем и ще сме навреме. Ама ще успееш ли... викам не знам, но ще се пробвам. Тръгвам надолу и от грийнхорски ентусизаъм така непохватно се опитвам да превключа на най- големия венец отпред, че веригата пада. Офф! Обръщай колелото, слагай, изцапай се хубаво, измий се няма къде обърсвам се в некви треви и политам по шосето надолу. Най- хубавата част от карането. ЛЕТЯ! Като на забързан кадър профучавам до Била и оттам по Тодор Каблешков и към Южния парк... е тук усетих, че съм уморен до степен трудно изобщо да си повдигам краката на педалите. И все пак: Златните Мостове- пазарчето на Черни връх в Лозенец го взех за 37 мин.!
Закъсняхме за срещата само с двайсетина минути. Това бе феноменален ден. Вече пред съзнанието ми нямаше граница, която да не пробвам да я покоря: ех, този Черни връх!

To be continued…

Първа кръв: началото

2011-10-05T12:54:00.001+02:00

След дългогодишно забвение и романтични детски спомени за лястовицата и балканчето из Врачанския балкан и Искърското дефиле, ПЕДАЛирането от началото на годината ми се загнензди като новата стара страст: и хем да замести висенето пред лаптопа и отмие нервите от безкрайните неизбежни бумащини и ежедневни нервни пост- соц ЕС тресни. Избирах над три месеца марка и модел и екипировка и хоп!- в началото на май вече държах в ръцете си бижуто за XC на Спешълайзд. Междувременно изчетох МТБ форума, влязох с шут теоретично и виртуално в час с основните положения на байкирането (и страшни думички като курбел, декланшор и др.), важните групички и фракции и карания и караници и вече бях готов за подвизиии...гледах я от балкона тази телевизионна кула на Копитото всеки ден и й се заканвах, как ще я покоря.
Да-а-а, знам, че за вас качаването с байк от Лозенец до Копитото и обратно, по шосето, е детинско упражнение за аматьори, което трябва да се прави:
- единствено за загрявка преди покоряването на околните 4- 5 върхове накуп за един ден по черните пътища и (липса на) пътеки, или
- на тъмно с камуфлажно облекло, за да не те видят истинските байкъри и да изпоприпадат от смях и бъзици, но
това щеше да ми е първото сериозно каране на велосипед от почти десетилетие, изключвам лежерните врътки от по километър- два в Южния парк с колелета от Метро на приятели- това си беше придвижване от кафе до пуканки и бира.
И един ден, повъртял вече сериозно байка из града и околните на Лозенец паркове, в ранния следобед се екипирах в стил почти XC на taurus13 и завъртях бодро нагоре към Бояна. Към КУЛАТА! Въртя си аз и неусетно започвам след детелината на околовръстното да дишам дълбоко. Прегазвам няколко бабуни в опит да нацеля на коя от всичките 30 (тридесет! защо, по дяволите, са толкова многооо) скорости да въртя и от много голям избор се обърках и качването до разклона за Драгалевци го изкарах в дълбоко дишане и безсмислено цъкане на скорости и доволен от доброто впечатление, което оставих в две одобрително кимащи бабички на спирката на рейса, спрях на разклона след бул. Пушкин да пия вода и да почина от страшния наклон. А то изкачването едва сега започвало! Тук нагоре последва примиренческо въртене на бързо схванатите верни предавки: големи венчета отзад, микроскопични отпред :magnify: Въртя си аз бавно и се движа нагоре, пот се лее, водата почва да свършва…мисля си, не може да няма една чешма по тоя път…спирам да почивам на обръщалото на рейса с изплезен език и полуумрял вид, но не може дълго да се седи, трябва пак нагоре…продължавам да въртя, едни циганета ми викат "бате, дай едно кръгче", кучета лаят, подминавам табелки с надпис „Бялата вода“ и крещя мислено от възторг като бедуин пред оазис, но вода не виждам и псувам здраво идиота, който ме е излъгал или е избушил чешмичката (след месец установявам, че чешмата е огромна и е била…абе знаете къде…на няколко метра навътре, а идиота съм аз…)! Почивам малко на отбивката и продължавам нагоре…трябва вече да съм стигнал разклона за това проклето Копито се самонавивам, а водата междувременно свърши температурата е около 33 градуса на сянка часът е към 15.00 вият се серпентини вие ми се свят обаче съм инат и стиснал зъби със суха уста въртя механично упорито докато видя разклон или докато припадна...някой отгоре в един момент се смили над трагичното ми състояние и след един завой видях разклона за Копитото, а до него и течаща чешма! Оазис! Бряг! Около половин час изкарах на пейката пиейки вода с облещен вид, като даже се опитвах да давам акъл по телефона на досадници за устави на сдружения и изключване на членове…за вписвания на общи събрания…к‘во съм надрънкал глупости изобщо не помня.
Събраха се облаци и сега дилема дали да продължа до Кулата или да се върна. Но истинския байкър не се плашел от дъжд и кал, чета из форума аз и решен да стана и аз такъв, махвам пренебрежително към небето и потеглям към заветната цел. Абе не си спомнях такъв стръмен наклон по този път, но явно от шофьорската седалка наклоните не са това, което са, философстват разбитите ми мозъчни останки, докато туристически автобус стандарт ЕВРО МИНУС 55 минава баавно покрай мен и той с последни силици и ме оставя в облак сажди, а хората отгоре весело ме сочат. Споменал всичките роднини на всичко наоколо, се добирам до КУЛАТААААА УРАААА! Крещя наум аз, за да не се излагам пред германците, който са заведени да видят зловещите останки от лифт и сред камари от фасове и боклуци по кална пътека да си наснимат панорамно софийското пОле. Намирам една пейка и се сгромолясвам на нея. Снимат и мен. Нямам сили да се усмихна, затова решавам да гледам измъчено като Томас Воклер на Алп дю Ез. Тръгват си. А облаците се сгъстяват бързо. Тръгвам и аз, щастлив и летящ на крилете на победата, все едно покорил Еверест. Решавам да се пробвам да надбягам дъжда и рейса (последното се оказа детска играчка) и разменям позицията на веригата на венчетата в другата крайност и ГАЗ надолу…първо бързо спускане в живота ми…е няма такъв кеф  като изключим избягването с късмет на косъм на зверско пребиване в един завой, в който влязох с нечовешка скорост а се оказа серпентина и спрях някак на ръба на банкета, до Бояна стигнах за минути…но не беше достатъчно, дъждът си рукна изведнъж и за секунди бях мокър но тук пак се сетих за истинските байкъри и махнах с ръка но проклетия дъжд не спираше и геройски се добрах до байкърски заслон- спирката на 64. Там имаше подмолно сухи хора, който с любопитство и голяма доза задоволство сканираха уморено-блатистия ми вид, след което се качиха на рейса и ме зарязаха да гния. Дъждът намаля, а аз усещах, че силите ме напускат все повече и се пуснах надолу по България с мисълта единствено да се добера до нас. Седалката вече се бе отпечатала завинаги на задника ми. В Южния парк вече не си усещах краката и на автопилот се добрах до входа на блока и до вкъщи, където влязох изцеден като лимон, мокър, треперещ и ЩАСТЛИВ! Успях! Покорих страшното Копито! Акцията завърши успешно, може спокойно да изтекат финалните надписи на първата серия.

Зов за завръщане

2010-03-05T23:39:00.002+02:00

Ха-ха, злото никога не умира, то само се преражда! Триумф на злата вест: Ивайло ще вземе скоро да пропише отново: дузина тролове и ята орки ще ме подкрепят в това добро дело...

Здравей пролет!

2008-05-13T15:24:00.003+03:00

Излизам на балкона и поглеждам короните на дърветата- плътна прясна и витална зелена плетеница се вее под и около мен, а из нея чуруликат всякакви чудни птички. Малко по- натам катеричка носи обелка от плод и бърза да се покрие в някоя хралупа, предвкусвайки обилен обяд. Сойки кацат наоколо и плашат дружелюбните врабчета. Навсякъде са разцъфнали чудни цветя, палмата се вие около новата дървена подпора, а коледарчето съвсем не иска да повярва, че зимата си отиде. Витоша е още по- загадъчна и нежна. Из Лозенската гора дружелюбни леприкони стряскат възрастните и си играят с разпозналите ги дечица. Изведнъж започват да махат весело с опашки, защото ФЕЯТА пристига в земите си, пърхайки изморено от големия лозенски баир. Оранжевата стая се изпълва с блахоухание и блясък, правите ъгли, немирно играли си през деня, бързо се подреждат по конец, а шушките панически се разбягват под дивана и вълшебния килим. Настава време за игри и за люлякови нощи, да, още ги има и никога няма да изчезнат!

Туп!

2008-01-25T10:12:00.000+02:00

Не паднах, само отбелязах отчетливо, че пак съм в блогосферата ;) И всеки път, когато я погледна, е "туп"... Нямаше ме доста време, профилактично, да не се натрапвам повече от нужното, а и нямах нужда да описвам всичките прекрасни неща, които ми се случиха последните месеци. Важното е, че те бяха наистина прекрасни, видях близки хора колко струват, видях и Барселона, видях, че съм на прав път и че вълшебния прашец, който се посипва около мен, е най- красивото и всъщност истинско нещо, което някога съм смеел да мечтая да ми се случи.
Интересно ми е да се науча как падат артистите, когато напр. изведнъж им се наложи да припаднат. Свличат се много естествено ама сигурно има някаква хватка как точно да паднат и поемат удара, че да им няма нищо. Аз се пробвам ама все не ми стиска да се изтърся докрай може би трябва да го направя първо на меко за да пробвам различните техники, знам ли?...
Най- после с най- много номинации за Оскар са истински филми с кръв и напрежение, No country for old men и There will be blood, ама стига с тия Atonement драми, бе, стига с тая невъзможна любов с тия раздели сълзи ревове интриги по- малки сестри целоживотни страдания различни социални произходи на проектосъвкупляващите се индивиди, дайте нещо по- простичко, по- разтоварващо! В тая връзка съм безкрайно разочарован от новите фимни на ужасите- пълни бози с никва тръпка в тях, все едно сапунки са снимали, добре че има интернет та успявам да си намеря нещо интересно а и добри хора са качили всичко тук и там ;)
В Барселона, няма нужда да ви обяснявам, че беше уникално хубаво и допадащо на душата...катерихме и се по некви покриви при едни шантави комини на местната откачалка Гауди...идилия.

За Golf-a и не само

2007-09-30T12:09:00.000+02:00

Тук май някой нещо не разбра:) защото за голфа на Медаров пазя само супер спомени и изживявания с него и това беше една мега добра машина, която, ако можеше да говори, щеше да напише роман в няколко тома. Да си припомним полицаите на карулката на Бургас и поздрава към тях с бутилка джин през прозореца например :) И други неща...не тук им е мястото а и ще стане много дълго. За съжаление в последните няколко години голфа, особено с пернишка регистрация, се превърна в символ на селянията и простотията и смешната гъзария, която всеки комплексар български явно имаше в излишък, и след няколко години на преходно осъзнаване, се втурна да показва предимно по улиците. Постинга предходен беше израз на обич и лека закачка към любим приятел и ако някой е разчел нещо друго то нека чете на няколко нива, а не буквално.

Из любимите неща на Медаров

2007-09-20T08:52:00.000+02:00

Той е разнолика личност, но все пак най- любимото му нещо е да си стои в софийските задръствания с Бора-та и да се кефи как помръдва с един километър в час. Даже си купи турбогъзарско дивиди сони та да си върже телевизорче и познайте какво ще гледа докато си виси по колоните на околовръстното...палавник! Също така се кефи как разни селяни, до вчера въртели гумите на жигулето си пред селската кръчма но сега тунинговави с голфове двойки, карат в насрещното и избягват задръстванията докато той си седи в колоната.
Обича той и да си поддържа колата чиста, някак си това го разтоварва от напрегнатия бизнес ден в бизнес парка, все пак мениджър е човека, не е к'во да е. Ама преди години дори прашинки нямаше вътре някак си беше успял да прекара прахоляка да не влиза в колата а мухите се заслепяваха от излъсканата и пасирана боя и се блъскаха в уличните стълбове. Днес, май няма толкова много време да чисти, защото веднъж видях няколко трохи вътре и леки наченки на прах на едно местенце....
Абе много е готин!

Без да искам

2007-07-29T09:32:00.000+03:00

съм направил някакви промени и за момент трябваше коментарите да минават през предварителна проверка за съдържание, което е НЕДОПУСТИМО и в разрез с цялата идея на този блог. Грешката е оправена , Медаров, мерси за предупреждението :)

Andante, andante

2007-07-04T22:39:00.000+03:00

на ABBA е песента, която обожавам да слушам в колата, докато се рея нейде из шосетата на България, особено ако е привечер и току-що се е стъмнило и навън е приятно разхлаждащо на отворен прозорец и светлините на фаровете разпръскват нощните тайни. Все едно пътуваш през времето. Пречистващо е. Опитайте и вие.

Amorphis

2007-06-20T23:40:00.000+03:00

it's the end of the world as we know it...and I feel fine :) няма други като R.E.M. и няма и да има...слушам новия сънгъл на Аморфис и съм възмутен от поп развитето им и в очакване да пропеят сълзливи балади като гари барлоу бррррр ужас! а бяха толкова добри музизиканти но така то в следващия си диск ще имат и парче с Бистришките баби, които сигурно ще са по- метъл от цялата измеркантинила се и зациклила в отдавнашни лаври скандинавска тежка музика

И...

2007-04-25T14:14:00.000+02:00

всъщност идеята на един блог така и не може да се развие в чистия й вид, защото всеки път премълчавам адски много неща, които бих искал да напиша, но понеже чете кой ли не тая страничка, става неудобно да се пишат
е така е то, няма угодия за девите, добре че са стрелците, та ги отстрелват и слагат на място, когато много се разфилософстват

Да понапиша нещо

2007-04-25T13:49:00.000+02:00

не че имам какво да кажа, нали знаете, че винаги другите неща и хора са по- важни и всъщност вие само си мислите че имате приоритети и че нещо е съществено- неее, нашествието на африкански пчели в южна америка е още по- наболял проблем а и друго нещо забелязвам- нали уж не трябва да се обръща внимание на битовите неща, духовно богатите хора не отдавали толкова голямо значение на тях и те са нещо, което би трябвало да си върви по принцип, без да е нужно да се обсъжда. но често точно битовизмите се оказват супер важни за всички нас.
а не знам дали суетата е грях или задължителна предпоставка за успех в днешно време но май се оказва, че просто трябва да отделя два дена за пазар тук и там и да видите после Ивайло колко вървежен и готин ще стане абе какво значение има какъв е той я да се накипри с версия 2007 на всичките онези безкрайни марки и тогава вече спокойно хората ще могат да кажат- ах, ааах, ама колко си барнат абе ти си бил и много умен и сладък и приятен човек бе ама как досега не си бил със Sisley...
хмм т'ва девите големи дървени философи ше излязат накрая а имат и странната дарба да напишат един куп глупости без да кажат нищо. то затова сигурно завърших право
я да си пусна малко Joss Stone да разкара облаците над софия с кристалното си гласче :)

Втора характеристика на Ивайло Георгиев

2007-03-24T14:19:00.000+02:00

Моето мнение е, че другарят Ивайло Георгиев е сбъркан. Всички мъже ахкат- колко е честен, колко е принципен.
А кажете ми- има ли една жена, която да не се възхищава от него? Аз познавам поне пет мои приятелки, които...нали разбирате- а той просто им е дал да разберат, че- не! Тогава опитах и аз. Не искам да се изтъквам, но знаете- красива съм, млада съм, досега мъж не ми е устоял. А той- само се изсмя: "Няма да стане. Аз си имам приятелка, която обичам."
Имал приятелка, обичал я. Хайде де! Не на мене тия! Това е лозов лист, другари. С него той прикрива или своята немощ, или нещо друго...

Първа характеристика на Ивайло Георгиев

2007-03-24T13:57:00.000+02:00

Струва ми се, че другарят Георгиев страда от мания за величие. Вярно- завършил право в СУ с отличие, носи 1/7 от КЗК на плещите си, чел всичко на Достоевски. Но за какво е правил и прави всичко това? Само и само да се изтъкне и да каже- вижте кой съм аз, а вие кои сте! Та я я го погледнете- умишлено няма кола, няма няма ролекс, не носи sisley и цял живот си знае само едно- как и как да се запази чистичък, неопетненичък и хората да го сочат с пръст- вижте колко е честен и добър!
Много, много ми намирисва всичко това на самохвалство и самовлюбеност!

Анализирай това

Валии

2007-03-21T16:18:00.000+02:00

...и сме самии, йеее...пееха ПИФ...да, в днешния свят на мобилност комуникации технологии и хиляди начини човек да бъде близо до другарчето си, хората са все по- отчуждени и далечни и трудно преглъщащи, че може да съществува и друг мироглед и свят и начин на живот, освен воденият от тях. място за компромиси почти няма. или ако има те са потиснати и рано или късно се стига пак до безкомпромистност. характерите са изградени на принципа "аз" съм неповторим и мойто мислене и светоусещане е единствено възможно. тъжно. и открито и установено отдавна преди мен. аз само го потвърждавам. за пореден път. хамелеони. опитите за летене завършват със зрелищно сгромолясване. when you COME UNDONE. а дали пък аз не съм просто един смахнат тясноскроен тъмен субект. днес настроението ми е на минус безкрайност. а аз просто се опитвам да бъда какъвто съм. явно съм много далеч от това, което трябва да бъда.
Nice gays finish last

Феята

2007-03-14T13:19:00.000+02:00

прелита покрай теб и те кара да се чувстваш като вчерашен хлапак, поглежда те с вълшебен поглед от който ти се разтреперват мислите и загубваш ума и дума и всички аргуненти започват да изглеждат безсмислени, докосваш нежната и кожа и топлината й те изгаря но ти продължаваш като пристрастен като обезумял като пеперуда, отчаяно блъскаща се в уличната лампа, докато не изгори крилата си...понякога те е страх да не я супиш в ръцете си и да не разпилееш вълшебния й прах напразно с някоя постъпка дума жест...често го правиш защото никога досега не си общувал с фея и не знаеш какво точно ще ти се стовари на главата и какво очаква тя...и докъде ти би стигнал с очакванията й...опитваш се после да събереш прашеца за да го разпилее феята и обсипе отново света с блясък и когато го направиш често след това отново го разпиляваш безцелно и неуместно...такъв си ти- непохватен и малко груб и преминавал през един куп неща в живота си като на парад в търсене на точния човек и сега ти е трудно да държиш вълшебството в ръцете си и да го запазиш такова но в името на розата и всички лалета полагаш неимоверни усилия да дадеш и ти частица от себе си за да стане то още по- приказно и обсипано със звезди от вълшебната и пръчица...

Z-rock

2006-10-17T10:49:00.000+02:00

най-после рок радио в ефира- мехлем за ушите- жици бодлива тел тоци и the number of the beast до откат!

Знай

2006-10-16T08:38:00.000+02:00

най - най от понеделнишки обичам да стартирам безделнишки знай най :)

Хаха

2006-10-14T21:12:00.000+02:00

Много мразя когато се оказвам прав за неща които не ми се иска да съм прав- тази шибана интуиция и шесто чувство които ги влача с мен цял живот защо не съм лишен от тях щеше да ми е толков ап о-лесно мамка му! а сега знам когато някой ми казва и прави нещо какво всъщност ми казва и какво прави като си мисли че не схващам....и си мисли, че ме ебава затова е ХАХА защото всъщност аз седя отстрани гледам докъде може да стигне човек в опитите си да бъде ЕСТЕСТВЕН. и в един момент за жалост моя се потвърждава че нещата са точно както си мисля и че совите не са това което са и- тогава става мноооооого интересно защото тия игрички когато аз съм ги играл някои хора са ходили прави под масата. явно проблема е че не ми личи че съм ги играл и че съм много тиха вода която си мислят че могат да покорят и преплуват на един дъх. ХАХА кой ли ще е поредният удавил се ентусиаст...а бога ми, така не искам да се дави никоя, не искам, не искам!!!!

Ееее

2006-10-12T09:06:00.000+02:00

най-после да напиша нещо та да се събудите да напишете и вие. а трябва ли да пускам такива депресии и глупости и философии та да се сетите, а. утре може да постна, че съм си сменил пола да видя тогава к'во ше стане :) да вярно е че съм лъгал и че съм бил лъган и че нещата както обикновено са много много много относителни и въпрос на индивидуалност светоусещане и какво ли още не и точно затова е интересно. а като пиша тук пиша на прима виста та мога да се замисля над него чак след като го пусна

викторе, не си отивай, ще ми бъде тъжно, под мостовете не шумят реки...

Closer *

2006-10-10T15:13:00.000+02:00

защо ли хората толкова трудно си имат доверие един на друг и си вярват...да, зная защо. защото много пъти са били лъгани и прецаквани заради това. и когато един ден се появи човека на когото наистина да можеш да се довериш и отдадеш- ти вече си толкова травмиран и комплексиран, че той си го отнася за всичко, което ти се е случило дотук и заради всички онези, които са те лъгали и предавали някога. и омагьосания кръг се завърта и всичко става по възможно най- сложния и нетипичен и шибан за истинските човешки отношения начин. говоря включително за себе си.
е въпреки това аз никога няма да спра да вярвам, че нещата в краткия ни живот са макс простички и е много лесно да бъдем щастливи. само трябва да отворим сърцата си....а може би съм просто един наивен кретен
* the movie- in cinemas across sofia now

Среднощно

2006-09-17T02:45:00.000+03:00

чудя се къде е границата на личното в тоя блог и къде е това което мога да напиша без да се притеснявам че ще бъде разчетено грешно от някого или използвано към мен. абе който не е поддържал блог той не знае за какво точно питам. защото има много неща които ме вълнуват които дори искам да изкрещя и да ви кажа обаче това го четат и приятели и колеги и познати и роднини. разваления телфон винаги работи на пълни обороти. и аз и да напиша нещо с най-добри намерения после в зависимост колко ме познава човека който го чете и как иска да го използва може да си направи коренно различни изводи...явно с едни можеш да споделиш едно а с други друго но никога всичко със всички...ха та това винаги си е било ясно но откакто пиша в тая страничка си дадох по-ясна сметка за това
абе пишете повечко коментари бе искам критически анализ и разфасоФка. дисекшън (много яка група са дисекшън, а)

а, анонимен коментаторе на последния пост (кой си ти признай си без бой), за новото ми надградено амплоа...еми още се чудя дали да пиша за него поради причините по-горе...но определно си личат вълчите времена в него с пълна сила...сега смилам инфото и подреждам знанията в кутийки...практика му е майката на всичко дееба...това което те не знаят обаче е че аз съм лесно приспособим и ми трябва много малко време за да се върне с бумеранг всичко научено, е хайде наздраве за това че днес ни шитанаха леко но не успяха съвсем за това че всяко начало е трудно за севрния полюс за айсбергите- и най-вече за това че ми харесва

а и да пиша без никва граматика е супер

въобще препинателните знаци са символ на ограниченията. а аз не обичам дори да помирисвам ограничения

никога не забравяйте да изненадвате себе си

Септември ще бъде май

2006-09-08T15:31:00.000+03:00

Септември! Септември!

О месец на кръв!

на подем

и погром!

събуждайте се от лятната отпуска омара и застой алармаааааааа...земята ще бъде рай, нали знете! тя и в момента си е райска градина навсякъде се продават ябълки за каквото ти душа иска...та не съм забравил блога тук съм следотпускарско и лежерно бавно но сигурно се завръщам към тая страничка. Нямаше как да не драсна, та утре е 9 септември и понеже нас роди ни именно 9 септември ще има всенародни увеселения и кебапчийници по случая нека се вкючим всички и почетем най-голямата простотия в новата ни история с едно хубаво преяждане и сладки спомени за играчките от кореком, които гледах като пресисало яре...

отпуската беше супер морето още повече- хей, приморско...

сега ще видим как ще се включа в новото ми амплоа- нещо което никога не съм правил но имам желание да се науча и постепенно да стана от добрите...щот е готино и няма нищо общо с правото. така де, стига ми всеки ден бумащината нека има и нещо различно ;)

Нас червеното знаме роди ни,

нас не ще ни уплаши смъртта.

не носталгия, соц- фешън (Петър Волгин)

Предотпускарско

2006-07-24T15:32:00.000+03:00

настроение ме е обхванало и работата някак си се върши от само себе си...целия август съм отпуска йеееееее йо-хо-хо и бутилки менти и водки
Хайде в Приморско, хайде в Бургас...
Продължавам да се чувствам страхотно...а тази песен Buttons на Pussycat Dolls е престъпно готина
Вече знам как да правя гювече! Представяте ли си! Толкова сложно ястие...

Честит рожден ден, Тони!

2006-07-18T20:10:00.000+03:00

Да си жива и здрава и все така усмихната, готина, малко (може и повече, позволено е без ограничения) откачена, чаровна и леко загадъчна :) по малко проверки от НЗОК и повече весели и неповторими моменти с невероятния адвокат от ПЕРНИШКАТА АДВОКАТСКА КОЛЕГИЯ- РЕСПЕКТ!!! Много си ви обичам "in love" !

Depeche Mode

2006-07-03T21:51:00.000+03:00

казват всичко, което чувствам тия дни
never let me down again
in your room
искам още и още

Продължавам да се рея

2006-06-26T16:56:00.000+03:00

още по- нависоко- след един куп промени и трансформации и чудеса около мен и мога да ви кажа, че вече спокойно посвещавам предишния пост на едно конкретно момиче- тя е вълшебна и ме върна там, където винаги ми е било мястото. защото се познавам по-добре, отколкото бих искал и знам кое ме прави щастлив. и сега съм много щастлив.
рееем се

Рея се

2006-05-18T17:17:00.000+03:00

някъде из облаците като пухче от жълтурче. даже като много пухчета. щото не мога да си събера мислите в нещо конкретно и всяка си се рее на своя облак и височина. аз съм и крушата, която не падала по-далеч от дървото, но пък за сметка на това падането било много зрелищно. понякога минавам през теб като вятър но по-често ти минаваш през мен без да си даваш сметка каква буря от емоции предизвикваш. има дни в които съм прах във вятъра, а понякога съм и прах в очите ти, но винаги съм чист пред себе си. днес съм усмивката по устните ти...

Пак на Славейков

2006-05-11T16:42:00.000+03:00

Нещо пак се вманиачих на тема книги. Странно- докъм 15- 16 годишен бях нон-стоп на Славейков и само купувах и четях. После спрях книгите от раз и почнах да слушам музика като откачен...и се усещам, че от година- две пак ме разтриса книгоманията. Може ли да ми кажете на какво се дължат тия работи?
Не съм спрял музиката, дори напротив...но сега започнах и двете наравно.
Някой чел ли е “Историкът” ? Взех си я, но не мога да стигна до нея още...продължавам с Турецки :)

ДО ВЪРБИЦА И НАЗАД- ВОДОПАД В ПЪТЕПИСА НЕ Е ПРЕДВИДЕН!

2006-04-17T10:03:00.000+02:00

Ми нямаше. Имаше дълбоки трапове, разседи и разломи по Ришкия проход, алооо, другарки и другари от областното пътно управление, спите, спите, доволно сити с парите, предвидени за нов асфалт, а? Ех, как бих ви събудил с по една кирка и лопата по главата и после да ви ги тикна в ръчичките да видите що е то спукан мазол… Обаче пък природата около това незнайно до скоро за мен старопланинско градче е страхотна. Няма заводи, няма промишленост, само чистота и високи гори и широки поляни и строящ се нов футболен стадион (“абе по един проект останаха малко пари и требваше да ги доизхарчим”- правилно!); Върбишкия проход се оказа затворен и това прави местенцето още по- тихо и незабележимо. Затова хич и не ме учуди, че веднага разпознаха пришълците със софийски мерцедес и само очакваха кога ще се разкрият кой точно филм смятат да снимат- та Комисия за защита на киното е това, не е шега работа, ей, Матю, как го измисли само хахаха, сигурно покрай невероятните филми дето всеки ден гледаш :) Като бяхме на хижата Върбишки проход и си мислех как ще дойда тук с девойката и да ни затрупа сняг и да не можем да се измъкнем поне седмица изпод….преспите, де…оставихме им храна за размисъл и теми за предъвкване на местните и отсега мога да ви кажа как ще свърши цялата кино история, то развръзката беше ясна още ехе, ехе…но няма да го направя, за да има съспенс. Може би ще напиша обещания дълъг разказ за Върбица и нас, но определено няма да го публикувам тук, защото ще е с елементи на разсъждение и “многопластов” (брех!)…а като знам колко хора са направени само от еднопластова еднократно ползвана хартия (тц, тц!)…
Друго си е като кажеш “съспенс”. “Напрежение” звучи прекалено българско и селско, някак си елементарно...
На 20 април в зимния дворец е близката истина- там ще се съберат на едно място съмишленици и приятели и неприятели и бивши и настоящи и бъдещи, от последните 15- на години насам…всеки един концерт с участието на Хиподил и Ревю е история на изгубеното поколение цветя от края на 80- те и прокарващо с бира и водка началото на 90- те. Е, и с много гръндж замезвахме, за по- лесно, хей, Кобейн, ако можеш да четеш от горе някъде, да знаеш, че не беше напразно!
Днес всичко наоколо е вече толкова лесно и предвидимо, че чак ми се слива и доскучава.
Сега съм на вълна “позволете да се представя- старши следовател по особено важни дела към Главната прокуратура на Русия- Александър Борисович Турецки”!!! В сравнение с него, Джеймс Бонд е просто поредния смешен недорасъл квартален тарикат.
Я кажете, знаете ли какво значи “сулка”?

Роши, много ми липсваш!

За едната чест

2006-04-05T16:36:00.000+02:00

Левски трябва да натупат грухтящите гелзенкирхстенски свине насред собствената им кочина. Съдията обаче го виждам с швейцарска точност как в 23 минута и 15 секунда гони поне един левскар и при лош развой на мача гони по още един след всеки гол на синята лавина.
Вели и Нели, да викате и за мен и да надувате яко свираката, оказа се, че в БГ 40 хиляди не можахме да надвикаме един английски смешник.
А на всички чорбари пожелавам приятно пътуване към Б група.
Оле! само Искър (Лакатник)!

И, разбира се, Satyricon! Те не са отдавна това, което бяха, но май започват дори да ми харесват повече...новата им касапница е тук
http://store3.data.bg/rodddick/Satyricon%20-%20Now,%20Diabolical/

ЖЕГАА

2006-03-30T07:57:00.000+02:00

В центъра на софияя, евала на холдинга- време е да извадим летните дрешки (особено това се отнася за вас, девойки) и да размажем днес селяните от местното миньорско отборче на шалке нула не знам к’во си тия са по зле и от миньор бобовдол като манталитет, но къде са играли те срещу Гонзо и Копи и Валери и Преборимечката...ще се съдера от крясъци на стадиона и да си носите вестници- факлите на победата! Оле!

Азис

2006-03-15T10:55:00.000+02:00

Вчера си купих т.нар. му биография- Аз, Азис. Зариби ме факта, че Ваня Щерева е била редактор и общо взето е записвала и слушала всичко и е живяла при него докато се е пекла книжката...тя се много тънка и се чете за една вечер и е...хм...интересна и понякога имаш чувството,че четеш порно филм, прочетете я, няма да съжалявате. Тук не става въпрос дали харесвате песните или визията на този човек или не, а да се порадвате на признанията вътре, които той не се е уплашил да премълчи...естествено, книжката е много вулгарна и не я препоръчвам на крепителите на моралните устои, каквито всъщност отдавана няма и те не правят нищо друго освен да си крепят...същото.
Но това е друга тема.

п.с. на пазара е вече брой 100 на списание Ритъм! Невероятно, но успяха да оцелеят и да стигнат до тук. Евала! И тук е мястото да се построи паметник на Емил и Роши, че ми показаха антикварната книжарница във Варна, където си намерих заветния липсващ в колекцията брой. 49 на списанийцето...урааааа тра-ла-ла ама как се радвах само все едно е излязъл нов диск на r.e.m....

За Вели

2006-03-07T08:56:00.000+02:00

Имаме участник, познал верния отговор, защо не ръкопляскате ;) да, наградата е твоя и като се видим ще си я получиш и няма да е нужно да ме преследваш чак толкоз много, само за спорта, и това е още един стимул да не ме пренебрегваш при софийските си трипове, защото ми е много мъчно за теб! смисълът на особеностите на руския запой наистина е много дълбок и баща ти е прав хихи няма като тях други.
просто съм забравил да ти пратя линка
но сега вече блестящите ти коментари ще красят постингите, нали

До Брюксел и назад

2006-03-06T17:10:00.002+02:00

Тези там ни смятат за индианци. И ще видим ЕС 2007 през крив макарон.
Но извънслужебно:
Беше супер и прекрасно :) аз се въоръжих с хубавия фотоапарат на Мъдаров и направих разни снимки- имат много превоз дееба и ник’ви паркирания по тротоарите в центъра. И наш’то метро е хиляда пъти по- чисто и хубаво. Пикаещото човече е много малко и ако не ми го бяха показали си го подминавах. Бонбонките им са невероятни а щандовете истинско произведение на изкуството. А бири и вина колко има...ма нямаше време да ги изпием- за нищо- ние отидохме понеделник вечерта и сряда сутринта вече пътувахме обратно с прекачвания, следващия път и аз ще изпусна самолета, хммм, тая работа не я знаех, но вече съм от стара коза яре (пръч)...много е хубаво във въздуха
Надявах се да ни отвлекат терористи, но не стана, язък

До другите блогъри

2006-02-23T17:22:00.000+02:00

аре събудете се от дългия зимен сън и вземете та напишете нещо. и оправдания от типа имам много работа или не съм в настроение не се приемат, измислете нещо по-умно :)
баща ми май ще се окаже прав защо не идва вода към кенефното казанче при Гери
а за наш'те биатлонистки в торино ме е срам да говоря дори
и дейтата умря
абе нали има пролетно настроение
ние сме волни

Artery

2006-02-16T17:52:00.000+02:00

След упорито издирване и справки в КГБ и ЦРУ и Рене, Тони успя да намери това, което ни вманиачи от известно време насам

http://www.arterymusic.nl/sounds/BU03-Takeit_From_Me.mp3

слушайте силно и нонстоп

Выпьем с горя; где же кружка? Сердцу будет веселей.

2006-02-14T16:18:00.000+02:00

Да, ден на влюбените, и аз съм такъв и всичко е в розови балони и мокри фантазии и аромат на мускус...ама по- важното е, че днес е БЪЛГАРСКИ ПРАЗНИК НА ЛОЗАТА ВИНОТО АЛКОХОЛИЗМА ВЕСЕЛОТО НАСТРОЕНИЕ РУМЕНИТЕ БУЗКИ И БУЙНИТЕ СТРАСТИ- ТРИФОН ЗАРЕЗАН!!! По случая предлагам на изхода от работа да се постави алкохоломер и който тръгне да се измъква с под 2, 5 промила да бъде връщан обратно на работното място да си допие и да му бъде наложено най- малко дисциплинарно наказание “забележка”.
Трифонеее, трифон зарезанееее
Горчиво винооо
Олелеее колко съм пиян
Всички виждаха наясно- папагала във тава
Ред, ред уайн
Ха наздраве!

П.С. не че има особена връзка но сега се сетих за запоя неколкодневен на Димитрий Карамазов- няма друго толкова яко описание на гуляй и поркане и веселба и след мен и потоп и пепел, евалата фьодореееее, ти си номер едно!

първиЯ(Т) познал откъде е заглавието го очаква специална награда хихихи

Обичам

2006-02-10T17:48:00.000+02:00

освен гол по пясъка да тичам, петък вечерта, събота и неделя- дни за размазване, предпочитано върху препечена филийка
а от днес светът е олимпиада и аз СЪЩО. отпуска не посмях и да поискам за две седмици, но ще съм във вихъра на събитията. а като има биатлон- просто не ме закачайте ;) дано Никулчина е в добра форма и на стрелбището утцели повечето мишени, а не да стреля по публиката, както обикновено...успех девойки, вие не го знаете, но аз съм ви най- големия фен на света :-)))

Йончев, не е депресия, а напрежение

2006-01-31T17:36:00.000+02:00

Май ще се изнасяме
Писна ми от това идиотско напрежение. И не само на мен
Снощи ми дойдоха в повече
Медаров- независимо дали ще стане или не, мога да ти кажа само едно голямо БЛАГОДАРЯ за всичко, което си правил и правиш за мен през всичките тия години. Ти ми изнасяш уроци по това, какво е истинско приятелство. Считай, че бирата е винаги изстудена за теб и Любчето

Dream, dream, all I have to do is dream...

2006-01-26T17:37:00.000+02:00

Страдам от сънна болест. Може би имам мечки за прароднини (дали са гризли, или обикновени миещи се енотчета, а?). Последните два- три дни лягам преди девет и заспивам много преди десет и сутрин не мога да отлепя от кревата. Аз съм едно симпатично заспало мече, а?
Голям кеф е пешеходната Витошка- евалата бойкоо, ти баща, ти майка, ти си пътят, истината и животът, вселената и всичко останало...поне не спря ерекцията в общината
Довечера сигурно ще си легна в осем. Може би остарявам- но пък нали старите хора ставали рано и не им се спи, а аз умирам за сън. Значи съм си наистина едно спящо зимен сън мече
Ако някой има на The Tears албума, нека ми го даде, ааа....те са вокала на Suede и бившия им китарист Брет Андерсън
Сигурно е вълшебна музика
Има един разказ на Васил Цонев- “Спи ми се”. Много е смешен. Ама не мога да го намеря в нет- а. Ако имате книжка на В. Ц., прочетете го, ще паднете от смях и дано да има кой да ви измъкне обратно на горния свят

До милите ми колеги

2006-01-24T16:54:00.000+02:00

които четат този блог, обърнете внимание, че това е само онлайн страница за размишления, впечатления и страсти, а не страницата на страшния съд или на петчленка на ВАС (или на седморката на Блейк), чиито решения и отсъждания и думи са единствено верни и не подлежат на обжалване и коментар. Напротив, под всяка публикация има възможност за псувни и прегръдки и винаги много се радвам, когато някой пише. Много от постингите са написани под силно емоционално влияние и в състояние на психическа неуравновесеност (какви думи, а, а до вчера ядяхме доматите с колците, ех, суета и безсмислие...), граничеща с желание да ухапя някого по врата или да бръкна в очите на ватманката на трамвай номер 1, която взе разстоянието от солунска до иван вазов за 20 минути. По- бавно не можеше, убеден съм

да си кучка не е лошо, напротив, те се отличават от тълпата безлични. А който се е засегнал от по- долния пост и се саморазпозна като такава- ми щом така смята, кой съм аз, та да противореча ;-)

10.01.2006- трета част или тройно критичен ден

2006-01-11T10:54:00.000+02:00

След простотиите в работата- грандиозен скандал с майка (чут ясно сигурно и в другия квартал) и операция на баща ми от херния, която се оказа доста по- голяма, отколкото изглеждаше. Слава Богу, всичко е наред.
А като чух какво си мисли майка ми за мен, ми настръхнаха и обръснатите косми. Най- лошото е, че тя не иска въобще да ЧУЕ какво и казвам и да помисли над него поне, а слуша както и изнася.
Ако всички жени в критическата са така- Боже, опази!

10.01.2005- втора част

2006-01-10T14:30:00.000+02:00

в работата започват да се случват все повече простотии и в скоро време ще ми писне съвсем. Май е време да сменя обстановката, а може би направо и самата работа. Започнаха да ми стягат около врата всичките тия интриги и кучки, които са толкова елементарни, че даже не ме привличат и за едното изчукване. Само една си мислех, че не е такава, но след като се оказа и за нея, че съм грешал- еби му майката, започвам да разбирам защо Марто обърна резбата :)
поздрави на любителката на водка с грейпфрут, само тя остана, питам се, докога ли...дано не си тръгне и тя, ще ми е ужасно много мъчно...

10.01.2005- първа част

2006-01-10T14:28:00.000+02:00

отпуската беше прекрасна- в София до 29, после на Добрич до 2 януари и после пак в София- пълно размазване и почивка. Подразбира се, че в Добрич напълнях с няколко килограма и прекрасни впечатления и настроение, само след нова година да нямаше припаднали хора и други, които са се опитват да го копират и задминат, щеше да е още по- добре. Забравихме фотоапарата на абсолютно всички места, където трябваше да го вземем :), а накрая го забравихме и в Добрич. Имам си няколко нови книги и дискове и сега остава само да занеса на ремонт уредбата и съседите отново ще започнат да получават редовни уроци на тема защо рока не е мъртъв и пунку никога нема да умре!
Лолита- след като я прочетох, сега съм на вълна нимфетки и гледам да не стоя близо в трамвая до напъпилите 5-6 класнички, защото било наказуемо, но, по дяволите, те имат такива движения и държане, сякаш вече са преспали с половината град...невинност ли, ха-ха-ха, та това е мръсна дума вече.

Преди (а май и зад) Коледа

2005-12-21T20:26:00.000+02:00

Ебаси майката толкова работа не е на хубаво, да нямам време един месец да напиша нещо, това е толкова НЕДОПУСТИМО- ще се пека на бавен огън в адът на прегрешилите блогъри.
Въпреки всичко и всички съм настроен коледно и позитивно и предотпускарско. От 23 излизам за половин месец в заслужен отдих и още се чудя дали да отида в Сейнт Мориц или на Монцата в Южния парк, но като гледам и тая година швейцарските Алпи ще потънат в ледена депресия от липсата ми.
Вървях един следобед...и не видях отлитащо хвърчило, ама се опитах и аз като хвърчило да полетя и да се върна години минали назад, понякога ме обхваща детско настроение и поведение и не знам защо околните се стряскат от мен. Снощи си играх на гоненица с зли духове в спалнята и всички ми се смяха :( Пък там наистина имаше зад пердето един много зъл и страшен дух и един пррррризрак, който се изнесе в коридора и не успях да го хвана.
Чакам с нетърпение да ходим с Бубето и децата на пързалката в парка, те ще си играят с мен и ще си се пързаляме и правим снежни човеци и ще е много весело.
Слушам от вчера на Емил Димитров “Ако си дал” и се чудя колко ли хора са се замисляли над истините, казани в текста там. И понеже е края на една интересна година, искам да кажа едно голямо БЛАГОДАРЯ на всички приятели, които ме ИЗТЪПРЯХА за поредна година, на новите приятели, които ме приеха такъв, какъвто съм, с всичките си недостатъци, наивност и детински изпълнения, хей, вие знаете кои сте, няма нужда да ви споменавам поименно като на някви тъпи награди, нали ;).
Специално на почитателката на водка с грейпфрут да кажа- страстта...към напитката...е споделена...
И за завършек не може да не изрева мракобесно, че най- новия албум на System of a down къса глави. Пробвайте, аз още не мога да си я пришия и я нося в торбичка.

Ирина е виновна

2005-11-02T19:00:00.000+02:00

За тоя постинг щото ме сръчка и ми каза стига си забивал нос в тая работа я напиши нещо весело бе! И понеже тя има огромно влияние върху мен, без дори да го осъзнава, аз веднага се вслушах и написах ето тези объркани мисли
Сега ме крепи мисълта за купона в събота в Лозен, който се надявам да е незабравим като повечето запивания там и ще си вземем всички подръчни настроения тромби хиподили и глупости за да го направим нестандартно като Кати (но не с нея, поне не там...), той Митко май не е много очарован от идеите ми за състезание по най-бързо изхвърляне на диван от втория етаж и графити с червено вино по стените но на място ще го обработваме абе да ви кажа и новата песен на мадона ще си вземем щото е невероятно добра и я слушам нонстоп и ще има специален поздрав за рожденика със “През града премина секс машина който хвана братче не подмина...”
А Ирина нещо си е развалила дисциплината в училище и ще и дърпам...ушите защото ако когато я видя не може да ми се обясни в любов на холандски, ще бъда много депресиран...е, и на български няма да й откажа ;-)

After...и everything after

2005-10-19T12:49:00.000+02:00

Има моменти, когато за секунди трябва да вземеш много важни решения, дано не съм сбъркал и този път...

вижте музиката, тя е всичко от което се нуждаем (след любовта)

http://store2.data.bg/npetkov/newmusic/13.10.2005/Depeche_Mode-Playing_the_Angel2005/

http://store1.data.bg/alexxx/Bon%20Jovi%20%20Have%20A%20Nice%20Day%20(2005)%20-%20Rock/

Банско и everything after

2005-10-18T11:22:00.000+02:00

Чак сега се домогнах да напиша за тези три дни на Банско. От известно време съм решил, че няма да имам очаквания предварително за нищо, щото колкото повече мислиш едно нещо толкова по-става обратното, и тръгнах натам с идеята просто да си изкарам добре и да не съжалявам, че съм изпуснал някой красив миг. И точно така се получи. Времето там мина ужасно бързо, като насън, накрая се качвах в рейса и не можех да повярвам, че наистина си тръгваме, и се сетих за оркестъра без име и как завърши с песента Оставаме и така ми се искаше да я изпеем с теб и там или в Гоце Делчев или в Добринище или където и да е, само тази приказка да не свършва...чудно е как се случи и СЛУЧВА всичко и колко красиво е то...
А иначе за градчето какво да кажа- красиво но започва да прилича на слънчев бряг с това строителство, църквата е уникална, а на Шилигарника (както и да се пише това) сигурно е по- прекрасно като има сняг, яд ме е, че не ни затрупа и откъсна от света до пролетта, а слънчевите полянки над градчето са малък рай...

Аз искам да съм твоята лиана...

Аз искам да съм твоята лиана,
обвила те с ръце, снага,
в очите ти ще сложа пламък
и в него кротко ще горя.

Лицето ти ще обрисувам с пръсти,
докосвайки едва... едва...
От устните си цвят откъснат
на твойте устни ще даря...

И себе си ти давам страстно,
отронила една сълза,
която ще се влее властно
в море, родено в любовта...

Мечтая си да ми посветят такова стихотворение

Четирима бракониери са задържани при незаконен лов в местността Иракли

2005-09-21T12:54:00.000+03:00

Четирима бракониери са задържани при незаконен лов в местността Иракли край Несебър, съобщиха от РДВР – Бургас. На 20 септември около 20.45 ч. в РПУ Несебър е получено съобщение за извършван незаконен лов в местността Иракли. Установено е, че извършители на незаконния отстрел на прасета са: 28-годишният И. О., 55-годишният Х. Х., 29-годишният. Н. М. и 35-годишният М.А. В лекия автомобил “Фолксваген Транспортер”, с бургаска регистрация, собственост на Н. М., е открито разфасовано свинско месо – 82,5 кг /поставено в найлонов чувал/ и 1 прасе – 20 кг, а в лек автомобил “Фиат Фиорино” има две законно притежавани ловни пушки – “ИЖ”, 22 мм /собственост на 55-годишния Х.Х./ и “ACCIAIO VICHERS” /собственост на 35-годишния М.А./. Пушките са предадени доброволно на полицейските служители, а мъжете са задържани за едно денонощие в РПУ Несебър. Работата по случая продължава от служители от РПУ Несебър.
У-У-У-У!

Много тъжно

2005-09-20T13:43:00.001+03:00

Нощес си отиде баба Иванка, отърва се от мъките си, а последния един месец беше страшно...и сега то това се очакваше от много време и бяхме подготвени уж, но се чувствам адски тъжен и пуст, та тя ме е гледала като писано яйце и ми трепереше като че съм китайски порцелан...дано си отишла на едно по- добро място, почивай в мир, ние няма да те забравим...
Напоследък само простотии и лоши работи, дано това е края и започнат най-сетне да се случват и приятни неща

Hello Big Brother

2005-09-19T17:09:00.000+03:00

довечера почва биг брадъра, урааа, да живее воайорството и човека, дето е измислил това предаване, сигурно е бил поне на каса бира или бутилка водка, евала!

Пък е много слънчева събота

2005-09-17T12:54:00.000+03:00

Да, тая кола беше много натоварена с приятни спомени и емоции и какво ли не още...а доктора вчера е дал на баба ми още десетина дни живот...да свършва по-скоро тоя ад, че това не е човешко, няма господ, щом тази женица дето цял живот се кълнеше в него, я наказва така...не искам да да да да говоря...мечето Ръкспин на Ревю нали го знете
Ето ви малко прекрасни линкове:
http://store1.data.bg/dcl/mp3/Kale/Kale_-_1985-1988/
http://store3.data.bg/mobos/Riton%20MP3/
http://195.234.236.193/lordgudo/mp3/sram.i.pozor/
http://store1.data.bg/masters/Mp3/
В последния има три бокс сета с музиката на 60-те, 70-те и 80-те
Enjoy the silence
Отивам да купя правилните меки връзки и нови контакти и ключове...

Еееее, Stas, здрасти, радвам се, че си тук :)я кажи, изливаш ли разноликата си и нестройна душа онлайн или го правиш само вечер на тъмно под завивките

Не мога да измисля заглавие

2005-09-14T17:28:00.000+03:00

Вече нямаме кола, брат ми я помля сутринта в един стълб до Патиланци в Младост, карал е с 3.3 промила алкохол...на него му няма нищо (господ пази пияните), но Опела-а е за скрап, а беше златна поддържана и икономична кола...нямам думи за простотията му, която не спира да се лее толкова години...тъжно ми е за брат ми, че е такова говедо и не подлежи на ремонт и оправяне и че съсипва живота си нон- стоп, а покрай неговия и тоя на майка ми и баща ми. Искам и да го пребия и ако знаех, че това ще помогне, досега да съм го смлял.
А сега ни върза ръцете на възел, без кола докато вземем нова ще си ебе майката.

Уф

2005-09-13T09:16:00.000+03:00

Знаех си, че плановите срокове за ремонта са много оптимистични и няма да стане както си представям. И все пак хавлията ми не е карфица, а не мога да я намеря вече втора седмица. Обаче какъв хубав кенеф взех, с кеф да висиш върху него, тия работи никак не са маловажни ;-)
А тия строители от другата страна на прозореца ми нямат никакво намерение да спират да градят етаж след етаж с ентусиазъм като след пленум на партията и май ще ми закрият небето..
Знаех си, убеден бях, че няма начин някоя от кучките тук да не се опита да ме изпързаля, но ще намеря начин така да и го сложа, че да извие от болка...аман от тъпи путки

Като на 27...

2005-08-29T17:29:00.000+03:00

Днес с Майкъл Джексън имаме рожден ден и много ви благодарим за всички пожелания подаръци усмивки и сърдечни думи :-)
Специално съм признателен на военните за тъпотата и търпението им. Вече спокойно мога да им кажа да го духаааааат....

Участък от София в ремонт

2005-08-24T12:33:00.000+03:00

Влизането с каски и работата със защитно облекло и цялостния външен вид тип “работници с червени потници” задължителен! Много е гот да изпаднеш в ремонт- целия апартамент се изтърбушва и настава неорганизиран хаос и всичко е на вили и могили и няма нужда да чистиш кой знае колко щото след малко пак е свинщина :) чудя се дали ламиниран паркет или мокет да сложим в хола, дайте съвет!!! сваляш тапети и си пускаш телевизия планета и слушаш как безумно те желаят и обичат и искат да те изстискат :)
Айде сега пак да поработя, че биг брадъра винаги те гледа, нали не си забравил!

Завърнах се

2005-08-22T17:34:00.000+03:00

Отпуската беше супеееерррррр
Петък заминахме за Добрич и през нощта бяхме там, събота ходихме до Паскалево на “фермата” да нахраним прекрасните братовчеди- гусенца 3 бр. (направо ми идваше и аз да вляза в кочината и да се въргалям с тях в яденето им и да си правиме прасешко густо) и да оберем плодовете на труда на родителите на Роши, и беше много хубаво и после ходихме на гости на Гергана и бебчето само си смуче палците щото му растат зъбки и к’вото му дадеш смуче и хвърля 
Събота отидохме във Варна на гости на Емил и бяхме там до вторник, ходихме на бири и Тра-ла-ла с приятели и се пекохме и почти изпуснахме стар академи и мързелувахме и беше прекрасно и после обратно в Добрич и
После с чичо Пламен и Роши бяхме на Балчик на плаж и не можахме да яден цаца щото нямаше из целия град
Бях и на Калиакра и ходихме и до Дуранкулак, само там не бях стъпвал по черноморието и съм изпуснал много, божествени пусти чисти плажове като Иракли и Кара дере и се запознах с едни чудесни испанци и сме канени вече в Мадрид на гости когато решим ех, изкушенияя...
и вчера бяхме на Кранево и се прибрахме следобеда и с нощния рейс само се преоблякох у нас и на работа и тук ме затрупа лавина от задачки ужас още не мога да се настроя , че не съм с Рошенцето някъде на плажа или да си мързелуваме блажено...
жигулата си е жигула, кой к’вото ще да ми разправя
много хубаво беше, обикаляхме насам- натам, нямам думи, искам още
в събота пак сме там със супа- дупа буса на мЪдароФ, дръж се Шумен, трепери Добрич, идем от село!

Тайм аут

2005-08-05T15:39:00.000+03:00

Отпускааааааааааааааааа...аааа...туп! не знам какво точно ще стане по време на неполагането на общественосвръхполезния ми труд, но дано е това, което искам и да се получи по начина по който го желая...само да отбележа, че не харесвам списание Егоист и си го купувам щото шибания му издател го събра на едно място с Ритъм
Сега разбрах защо доктор живаго е била забранена в ссср за издаване
Довиждане и до нови срещи, часът и мястото на срещата им обаче е абсолютно неизвестен
Търсете ме някъде из облаците или под тях на плажа северно от Варна, пристанище на Шумен.

Само да отбележа, че съм все още...наоколо

2005-08-01T09:30:00.000+03:00

Толкова неща се случиха и някак си защо не ги написах...така ще си заминат в историята и след време няма да си спомням за тях..нейсе...мислех да ги пиша и точно с тая идея седнах, но сега реших че майната им, ще мина и без постинги за тях...важното е, че още малко и половин месец отпуска урааааа...а се чудя дали Пацо ще се хареса с Рошко или като едни типични котараци ще си извадят очите, ще информирам за резултата.
Искам вече в Добрич. Изморен съм. Там е много хубаво.
Чета на разни хора блоговете и им следя морските приключения и завиждам най- неблагородно като знам къде са и какво става там;)
А сега да разгледам сайтовете на магазините за ремонт на жилища...предвкусвам хаоса, който ще настане, както и прекрасния краен резултат

Спя...

2005-07-14T13:44:00.000+03:00

Заспали чувства ти недей събужда в моето сърце...защото то спи, всичко в мен, от най-тъпата и сдухана молекула до “аз-а” ми като динамична съвкупност от физически и душевни качества, терзания и потребности-всичкото това нещо спи! Чудя се нямаше ли някъде изискване за стая за отдих да изкрънкаме една от шефа с дивани и меки възглавници...или да опитам да тренирам да спя на стола, като обаче това трябва да остане незабележимо, т.е. да спя и едновременно напр. да си движа ръцете по клавиатурата или поне едната ръка по мишката и даже от време на време трябва да се чува “цък-цък” за по- убедително. Или да оставя една бележка , че съм на жизненоважно съвещание на работна група по въпроса за ограничаване на вредното въздействие на дивите африкански пчели върху южноамериканските им посестрими с оглед предстоящото пълно изяждане на последните от първите...мдаамм...ама вие какво си мислите, че спя и не работя ли, е , за какво ми е да се трепя, когато само за последните няколко дни оттук се избълваха такива решения, че поколения напред ще се мъчат да разгадаят истинския им гениален и дълбок смисъл и аргументация...та аз с моите нелоялни историйки просто бих бил смешен на тоя фон...
а да ви кажа кастрирано куче живеещо на стълбите на блок е много тъжна гледка, като ходещ четириъгълник и няма никакъв живец в очите му...
И спя...и няма саморазяждането на покоя, няма кафета, няма реге...
Явно щото не бях карал дълго време колело, затова ме болеше задника от седалката, сега като карам редовно и вече не седя като на тръни :)
От три дни слуша албумите на Matia Bazar- галят ухото и те отнасят някъде далеч от хорската суета и дори за момент ме карат да забравя колко много ми се спи :)
На http://rack6.free.evro.net/pilgrim/MUSIC/MATIA%20BAZAR/Matia%20Bazar/ е истината. А два Ъп-а по-нагоре е несметна съкровищница. Със специални поздрави за Ирина в Холандия и пожелание за бърза връзка с българските фрий сървъри :-Р

Боклуци

2005-07-08T12:35:00.000+03:00

Докато дойдох на работа и щях да се издрайфам няколко пъти. Само не знам защо толкова време чакаха куките, та чак сега разбутаха тия от суходол. Да хората са прави, видяхме че са с позиция и отстояват интересите си, но защо толкова време държавата допусна шепа хора да направят за смях и смрад европейска столица дето се водим, че сме. А да ги питам тия протестиращи те на работа не ходят ли бе дееба, и като пищят, че децата им страдат най- много, защо бяха сложили ТОЧНО ДЕЦАТА си най-отпред на протестите, а!?!! На всички им е ясно, че няма къде другаде засега, и че проблема е на московска 33 и вече в парламента, където има един човек за разстрел, а на московска са останалите.
Няма гражданско общество в България, и аз, и ти сме овце! Това по белия свят ако беше станало, щеше да има куп оставки и протести и да бяха изядени с парцалите всички шибани тунеядци, дето дадоха на един човек да събира целия боклук на София, и който се вози в Майбах с цена колкото сигурно струва половината завод за отпадъци, който пък, ако се сметне колко общо е сумата за такса смет, която се плаща в София за една година, сигурно ще бъде изграден с много малка част от нея.
Е така е, на клавиатурата съм много отворен, но и като вас, само си чешам езика и пръстите и гледам като овца, която чака за пореден път да бъде остригана!

Black Sabbath

2005-06-24T21:08:00.000+03:00

Няма начин да не отбележа с един постинг тоя концерт. Сабат никога не са ми били любима група, дори знам само няколко техни песни, но харизматичните личности Ози Озбърн и Томи Айоми не можеха да бъдат пропуснати с лека ръка…
Като видях Вики с тия токчета диаметър няколко милиметра, реших, че ще е забавно, защото на терена като скочи веднъж, така ще се забие в тревата, че няма да може да я извадим после, като бобовица, хихи, но момичето за пореден пътми показа колко е предвидлива- беше си взела дрехи и бяха при Николай :)
Самият концерт- беше прекрасен. Много хора- обичам тази атмосфера на концерт на стадион. Ахат ги изпуснахме, но те не са мръднали и на йота от 15 години и пеят едни и същи песни, така че със същия успех можеха да им пуснат грамофонната лоча “Походът”-ц никой нямаше да забележе, че не пеят на живо…тия от Блек Лейбъл Съсайъти вдигнаха добър шум, а явно вокалиста намираше за много оригинално да пие вода и да я духа като пароструйка над главата си
Сабат бяха прекрасни, за жалост по-кратки от обичайното и не изпяха един от големите им хитове, който после го пуснаха на запис на изпроводяк, всичко им беше като по учебник, по конец, като добре програмиран компютър- обаче Ози 40 години се опитва да се убие с кви ли не дроги и буламачи и изглеждаше забележително добре и в форма, независимо от грима, който му бяха лепнали- достоен е за уважение. Доволен съм.
А на връщане, пеша по жицата, по теля, по теля, та такси успяхме да хванем празно чак на МВР болница!!! Това никога не ми се беше случвало. Всичкото хеви метъл на такси се вози :) Знаех си, че трябваше да отида с колата...
Николай ме кефи и може би ще стане новия ми личен зъболекар, а, надявам се, и един добръ приятел.

п.с. пиша си това и ми пускат по радиото песента ЕБЪНИ & АЙВЪРИ на Пол Макартни и Стиви Уондър и ме напушва смях- в нея се повтаря толкова много пъти ЕБЪНИ, ЕБЪНИ, ЕБЪНИ…и въобще не ми обяснявайте какво значело това на английски :-))))

I want to break free

2005-06-23T10:58:00.000+03:00

Имаме си нова прахосмукачка LG !!!
Треперете вие, невидими гадове, кльопащи килимите и мокета ни, пазете се и вие, косми от всякакъв вид и призход, довиждане прахоляк, сбогом трохи, аста ла виста на боклучетата от необясним произход, досвидания на дебнещите от всеки ъгъл зли очи на мракобесни бацили, адиос паразитос и конец филма за старата прекрасна прахосмукачка с незивестен произход, която излиза е заслужена пенсия.
Здравей чистота и хигиена, радвам се да ви видя, чисти и засмени постелки и диплянки, нека всички последват примера ми, за една чиста и засмяна България!…
:-P
Ама написаното по-горе показва, че вече оздравявам и скоро ще си вляза пак в кондиция, което много ме радва. Довечера на концерта ще получа окончателната доза лекарство за вечна сила и мощ- хеви метъъълллллгггррррр….форевър!!!
Колкото и да ме предупреждават да внимавам и че съм още болен-

Ний ще преминем могъщи и горди
през трапища и гробове безкръстни-
и разрушили железните порти,
нии забранения плод ще откъснем.
Асен Разцветников

Music

2005-06-10T12:13:00.000+03:00

изкушен съм да споделя линковете към част от прекрасната музика, която излезе/излиза наскоро. само за гарбидж да кажа - убийствен албум, надминали са себе си, шърли менсън е в стихията си...абе който си го може...

Garbage- “Bleed like me”

http://free.datacom.bg/browse/alexxx/Garbage%20-%20Bleed%20Like%20Me%20.2005%20-%20Rock/

Queens of the stone age- “Lullabies to paralyze”

http://store1.data.bg/gateto/Mp3z/Queens_Of_The_Stone_Age-Lullabies_To_Paralyze-(Retail)-2005-ESC/

Audioslave- “Out of exile”

http://store2.data.bg/ius/Audioslave-Out_Of_Exile-2005-XXL/

The Chemical Brothers- “Push the button”

http://store2.data.bg/theplace/mp3/The%20Chemical%20Brothers%20-%20Push%20The%20Button%20-%202005/

Coldplay- “X&Y”

http://store2.data.bg/ius/Coldplay-X_and_Y-2005-XXL/

да живее пиратството и фрий сървъритеееееееееееееееееее ;)

Samael

2005-06-06T21:55:00.000+03:00

Не знам вече кое е нормално и кое не е, мислиш си, че всичко е наред, а то се оказва, че винаги някъде в характера ти дебне черната сянка на Самаел да изкопчи още един нерв и да го опъне и да почне да свири на него, докато се чудиш аджеба кога ли ще се скъса и нещата ще потекат безконтролно.
Защо е нужно да сме толкова дребнави, да се впрягаме за битовизми и да се сърдим и изнервяме за свръхкретении и тъпизми, за неща, които нормален незинтересован човек ако ги погледне отстрани, ще си каже, “е, на тоя му хлопа дъската да се връзва за такива глупости, това не може да е истина…”. Да, ама може, лично по себе си го уещам и виждам, и, признайте, и вие често си ядосвате на себе си за малодушието си и за невероятно дребните и смешни неща, които са в състояние да ви изкарат от равновесие. А аз си мислех, че съм един спокоен и уравновесен тип, който много малко неща са в състояние да го извадят от релси, и, въпреки че все още смятам, че съм такъв, но съм позволил на дяволчето да кацне на рамото и да си играе с мен…или пък то винаги си е там, на всеки един от нас и ние само си мислим, че то е някъде далеч, докато пред погледа ни са само цветя и песни и сладкопойни чучулиги, които вият гнезда от тънкорунна вълна на чешеща се в чворест бук овца, а, да не забравяме и Смрадовранката с фльонгите и френското списание от 1903 година….
А те, хубавите неща в живота са толкова много и така сме свикнали с тях, че може би не ги забелязваме и ги приемаме като даденост, та затова гледаме само на нещо да се подаде от подземията на Хадес, та да го изтеглим веднага и да си играем с него до болезнен припадък. Искам някой да ми даде рецепта да се науча да отделям наистина сериозните неща, за които си струва да се ядосвам и нервирам, от тези, които само изхабяват и наливат вода в мелницата на рогатия, чувате ли, искам!
Ама няма, защото каквото за мен е едно, за теб е друго, а за него и нея трето и четвърто. И тук е мястото да се направи някво много сериозно философско заключение но понеже прочетох името на розата и много неща не рабрах но каквото разбрах е, че книгата на Философа е извор на знания, от които може да произтече голяма беля за църквата и простолюдието и понеже аз съм загрижен за вас, няма да заключа нищо, спете спокойно деца…
А истината е някъде там.
И Мълдър и Скъли така и не разбраха къде е, та аз ли…

Песен за човека

2005-05-31T17:16:00.000+03:00

Днес е един прекрасен ден, е това е, Вапцаров колко е било право момчето: отидох в КЗК, попаднах на хора и станах човек и много се радвам и съм щастлив, че си общувам с хора, които не са просто някви субекти, с които съм принуден да съжителствам по цял ден, а са открити и слънчеви и мога спокойно да ги нарека приятели. Не е нужно да ви посочвам поименно, вие си знаете кои сте и колко сте прекрасни:) Много е важно, че сутрин влизам с Радост, така де, с Радост ;))) в стаята, че Дойчин е винаги насреща да споделим и обсъдим някоя идея или тема с КОНТИНЕНТАЛНО значение от рода напр. на влиянието на дълбоките деколтета върху държавните служители и способността им да служат изобщо на нещо...освен на едно, разбира се, тук усещам, че ще започне да става за червена точка ПИСИанието ми и затова спирам...;)
Седях си днес на масата и ви гледах и ми беше много гот, да знаете всичките ;))))
Не съм сърдит на никой, това е само погрешно впечатление, защо така несправедливо ме обвини...но за отпуските усещам, че здраво ще се скандализираме и ще хвърчат искри и стружки и кръв ще се леееееее...искам много лично и искрено и съвсем сериозно да ти благодаря за това, което правиш, защото знам, че е от сърце и че няма особено значение дали ще се получи нещо или не, но усилията, които хвърляш наистина са достойни за възхищение и уважение, така че...благодаря.
Ама не искам да ми казвате кой е убиеца в манастира, моля виииииииииии...
Но пък отново има шоколад и бонбони Мерси;)
Брей, само да ви кажа, не мога да се стърпя, колко хубави албуми взеха да излизат, направо засипват като лавина, ето, на garbage, queens of the stone age, audioslave, paradise lost, panican whyasker…white stripes, coldplay скоро, и разбира се, на оригинални носители няма да бъде издадено почти нищо, защото никой не купува такива работи, виж, чалга хитс част 38 ще отнесе по продажби всички взети заедно...затова да живее пиратството и фрий сайтовете ! знам, че си сбърках професията, трябваше сега да съм журналист в списание Ритъм, мамицата му ;) то не е късно да се поправят нещата, нали?
Радвам се, че има хора, които отделят от ценното си време да ми четат писанията, да знаете всички вие четци, че много ви обичам
Дали светът се върти около мен или просто ми е паднало кръвното и имам световъртеж...

хаотично

2005-05-27T15:42:00.000+03:00

Ами разхвърляни мисли само в главата ми то какво друго, когато разни прекрасни младежи на няколко метра от прозореца ми къртят абе направо бутат цял етаж с хилтита и канга и макити и като гледам не си дават много зор, та май още един месец поне ще си живея с тях и въобще не ми трябва хеви метъл и блек извращения, тоя монотонен шум ггггррррррррр по цял ден е новата ми мания и направо слага Satyricon и Cradle of filth в задния си джоб. Сигурно като отида на Блек Сабат, те ще ми се сторят като Бритни Спиърс на млади години...Та не може да се работи при такива условия и затова какво друго остава, освен да пиеш сокче и да драскаш глупости в блога си...та мислех да се оплача как може на тоя бирен фест пред ндк да няма един кенеф , ами къде да се изпикая освен под масата...много лошо, да не смее да седне човек да се отпусне и да си пийне както си му е редно, а на блъскащи се колички утре сме задължително, който иска, да заповяда към 2 и нещо да се возим и да се хилим...като на седемнайсеееееееееееееее....ех, тази чалга (извинете поп-фолк) ами така де, едно време такива колички и чудеса имаше само по съборите и там се лееше нонстоп лепа брена ( а я сам само нежна жена...) и весна змиянац (казни ме, казни ме...)
Та мисълта ми беше, че прекрасното момиче, която е приятелка преди всичко на Преслава, ноооооо, надявам се скоро да я привлека и в моя лагер и да станем двама металисти срещу един, хахаха мисия невъзможна, умее да се издига над нещата и да ги погледне с усмивка и философско замислени сини очи...и да вземе да научи не/определителните членове в английски добре, защото Рошенцето ще ги изяде с парцалите събота и неделя (надявам се не само тях, де) и в понеделник ще я депресира с познания на членовете...боже , как звучи, извинявай господи, че те написах с малка буква...
И да взема най-после да допрочета Името на розата, че ме е срам от себе си...понякога имам чувството, че чета учебник по средновековни религии и течения ;)
Е, Камен Во се сети в последния момент и пусна жалба в ВАС срещу второто решение на Комисията по ММ, този път срещу Веселина , много се радвам, защото ми е прелюбопитно к’во ще каже съда на моите размишления на тема право на безплатно отстъпване на собствена телевизионна програма на кабелен оператор. Засега свободата на безплатното разпространение печели (не си правя илюзии, че решението мина в този вариант, защото така е правилно и така трябваше да е, за да бъде истината...но все пак го гласуваха така, което е важното...), а Камен, както обикновено, го духаааааааа, хаха много съм гаден, но той ме дразни ужасно, защото е шибан печалбар и се бърка там, където не му е работата!

Да завършим с нещо прекрасно, което да ни хвърли в сладки размисли за истината в живота и колко сладка е Тя

Тя е за теб морето, дето ти ще преплуваш,
тя е всичко, което щом си мен не сънуваш.
Слънчева, лъчезарна - ти я намери, взе я -
дай Боже да ти е вярна, колкото ти на нея.

Тя, тя - сбъдната твоя мечта,
тя, тя - всичко това е тя.
Тя, тя - ехо на твоя глас -
всичко това е тя,
но останалото съм аз.

Тя е за теб морето, дето ти ще преплуваш,
тя е всичко, което щом си мен не сънуваш.
Тя е мило удобство - с нея трудно се страда,
тя е сладкото робство, но е горчива награда.

Тя, тя - сбъдната твоя мечта,
тя, тя - всичко това е тя.
Тя, тя - ехо на твоя глас -
всичко това е тя,
но останалото съм аз.

за последните няколко дни...

2005-05-25T14:56:00.000+03:00

Хм, големи емоции от всякакъв характер тия дни почивните бяха...да гледаме положително обаче и забравим бързо за леко отрицателните страни на: навалицата от роднини тип “последния да затвори вратата” (щото изобщо и идея си нямах че такава ще се изсипе ТОЧНО СЕГА); некои началническо-лошосвекървовски забежки на родителското тяло, което не беше насметено само заради многото хора, които щяха да гледат сеир и най-вече заради молбата на Преслава....суета, суета голяма ни тресе хората и това желание все да не си помисли някой, че не сме номер едно или че ...но това явно е неизбежно и трябва да се научим да си го преместване по-лесно от единия крачол в другия. Който няма онова преместваемото, моля да си го премества мислено :Р
Мистерия: вечерта отивам да затворя кокошките и гледам петела отвън и не ще да влиза, аз го гоня а той гадта бяга и ме гледа и кудкудяка, викам си дреме ми, спи навънка като си прост, и оставих така. Стъмни се и гледам, той дошъл пред къщата и се качил на парапета на стълбите току пред вратата и спи...баща ми го занесе при харема му и ги затвори. Мисля си, явно са го уморили толкоз женоря и избягал малко, и то душа носи горкото... на сутринта баща ми намира умряла млада лисица пред кокошарника и перушина вътре и една леко проскубана кокошка...а сега, деца кажете, какво е станало, защото никой не може да даде смислено обяснение...хайде, всички любители на криминалните истории и особено на загадъчната смърт, да дадат идеи!...
Ходихме с Преслава, Митко и Тони и, разбира се, Митето- постоянното присъствие на БЗНС, на манастира Седемте престола
http://area.bg/man.php?ID=R2
http://www.bulgarianmonastery.com/bg/osenovlak_monastery.html
и оттам Рошенцето купи иконка, осветена според продавачката от един куп местни митрополити и не знам к’ви си господни шефове. После тя се изгуби по една пътека и добре че го направи, защото за да видим някакви римски крепостни останки, си беше около 400 метра право нагоре по един баир....пихме от свети извор света вода...пихме разбира се и по бира ...после ловихме китове и огромни раци на Габровнишката река, която скоро задължително ще посетим но под формата на (не)организиран пикник с много бира, настроение и сакчето ми за пеперуди.
Митко (Брей, това Пежо 404, на 34 години е, и харчи 5 на сто нафта....
) и Тони, дано не сте останали разочаровани, но в тая навалица нямаше как да се отпуснем и да запеем Хиподил и Черно фередже и да повръщаме в 6 и половина вечерта и да си го направим както си знаем...ама аз много се радвам, че бяхте там и бяхме заедно. Само дето се измъкнахте по бели гащи и не можахме да ви доубием на карти...както казах гащи, та се сетих, че си бях забравил моите и ходих с някви тип потури на баща ми, дето и с безопасна игла ми бяха широки, но пък бях неустоимо секси...
В с. Елисейна продават спрайт с изтекъл срок на годност още декември, но те не знаеха, че Йончев не спи, а дебне и се връща с отмъщение.....мухахахаха
Абе панираните охлюви са вкусни....
Миличко, извинявай за изнервеното ми държане и спречкванията, повредата си е в моя телевизор и в настройката на няколко съседни...палиш, палиш мойто тяло, щом го погалиш, палиш, палиш всичко в мен, щом ме обичаш...I love you too! ;-)

Шоколад

2005-05-20T12:32:00.000+03:00

загадъчния цвят на разтопен шоколад, а като се доближиш до него аромата му е влудяващ, и хем ти се иска да го оближеш леко и да го вкусваш по мъничко, хем да го изядеш на една две големи хапки, е , още от сутринта ми тръгна на сладко и тук в комисията вече цяла сутрин хем се наслаждавам на примамливия шоколад, който ме кани с поглед да му се отдам...фин и неустоимо разтапящ се.. а същевременно е далеч и недостъпен , поне не тук и сега, а бонбоните от ханти - мансийск, с които ни почерпиха руските девойки, който са на гости на КЗК, са вълшЕБНИ и се казват лунна нощ, абе какво да пиша, то нещо тая седмица са ми избили хормоните и от ушите и каквото и да помисля и накъдето и да погледна само глупости ми ми се привиждат и то не да кажеш, че излизам от затвор или казарма, много странно, но се чувствам страхотно. а тази обвивка на руската бонбонка сега си я въртях из ръцете и около носа и май ще я хербаризирам най-накрая а некст 4 дейс ще се отдадем с моята разцъфнала роза на обиколки из изсърското дефиле да видим другите цветя и да си направим гердани от планински теменужки и ...други работи на някоя чиста и непорочна полянка...която мисля ще омърсим и с разни непристопйни неща и абе ония приказки за непорочното зчатие са голяма фантазия да ви кажа...ще има много шоколад...и полегнал е ивайло, за всички които го пожелаят ;)
п.с. Цветарката да не се скатава и ограничава само с коментари, а да вземе да информира за актуалните й душевни състояния, Ренкаааааааааааааа, четеш ли тази заповед и изпълняваш ли я вече?!! ;) ех, това момиче, родено от цветята и живеещо чрез тях...

пролет, моя бяла пролет

2005-05-19T16:54:00.000+03:00

защо е бяла, сигурно защото повечето дървета и цветя цъфтят в бяло...но това е цвета на невинността, а пролетта е един от най-развратните сезони...един ден излизаш от пролетната летаргия и се чудуш защо не си правил секс поне 3 пъти на ден от доста време...абе я не ми говорете, че пролетта е бяла, напротив, тя е червена , кървавочервена като кръвта, която се стича от гърба ми, когато жената си впие много дълбоко ноктите в него като ягодката, която тя леко облизва преди да я вкусим заедно като червените и бикини, които ме карат да се чувствам като на 17 дори на 15 или знам колко като всеки малък и едва забележим неин знак или поглед или движение с които правя безумни и мокри асоциациии...
та просто исках да изкрещя- ПРОЛЕТ, МОЕ ПОЛЕ ОТ РАЗЦЪФНАЛИ РОЗИ.....

пробно

2004-11-24T16:30:00.000+02:00

това е репетиция към постване, нещо като нищо всъщност